— Това, което Слевяс загуби, моята магия го възвърна!
Фафрд и Мишелова се отдръпнаха от вратата, отчасти поради мисълта, че след като вече нито напевите и ретортата, нито фамулусът обсебваха вниманието на Христомило, той със сигурност ще вдигне поглед и ще ги съзре; отчасти поради завладялата ги погнуса от току-що чутото и видяното и мъчителната, макар и безполезна жалост към Слевяс, който и да бе той, и останалите незнайни жертви на смъртоносните заклинания на плъхоподобния и може би дори сроден с плъховете магьосник — бедните и вече мъртви непознати, чиято плът щеше да бъде оглозгана от костите им.
Фафрд изтръгна зелената бутилка от Мишелова и макар че почти му се догади от острия мирис на прецъфтели цветя, отпи голяма, изгаряща глътка. Мишелова не можа да се насили да стори същото, но бе поуспокоен от алкохолните пари, които вдиша при това изпълнение.
Тогава той зърна зад Фафрд, пред входа на стаята с картата, да стои богато облечен човек. На колана му имаше кинжал със златна дръжка, прибран в обсипана със скъпоценни камъни ножница. Лицето му с хлътнали очи бе преждевременно набръчкано от отговорности, изтощителна работа и тежка власт, обрамчено с грижливо подрязана черна коса и брада. Усмихвайки се, той безмълвно им даде знак да се приближат.
Мишелова и Фафрд се подчиниха, като последният върна зелената бутилка на първия, който я запуши отново и я пъхна под лявата си мишница с добре прикрито раздразнение.
И двамата се досещаха, че този, който ги бе повикал, е Кровас, Великия Майстор на Гилдията. Докато се кандилкаше напред с олюлявания и подскоци, Фафрд още веднъж се удиви как Кос, богът на ориста, ги водеше към целта им тази нощ. Мишелова, по-бдителен и по-загрижен, си напомняше, че са били упътени от пазачите в нишата да докладват на Кровас, така че ситуацията, макар да не се развиваше в точно съответствие със собствените му мъгляви планове, все още не клонеше към катастрофа.
Но нито неговата бдителност, нито първичните инстинкти на Фафрд ги предупредиха, когато двамата последваха Кровас в стаята с картата.
Още преди да направят и две крачки, всеки от тях бе сграбчен за раменете от чифт биячи със застрашително надигнати тояги, които освен това бяха въоръжени и с ножове, затъкнати в коланите им.
Двамата сметнаха за по-мъдро да не се съпротивляват, като поне в този случай потвърдиха думите на Мишелова за извънредната предпазливост на пияните.
— Обезвредени са, Велики Майсторе — излая един от биячите.
Кровас обърна високия стол и седна, наблюдавайки ги хладно и изпитателно.
— Какво води двама вонящи, пияни просяци от Гилдията в строго забранените за достъп началнически помещения? — запита той тихо.
Мишелова усети как едри капки пот избиват от облекчение по челото му. Блестящо замислената от него маскировка все още вършеше работа, като успя да заблуди дори самия шеф, въпреки че той бе забелязал пиянското олюляване на Фафрд. Връщайки се към поведението си на слепец, Мишелова изрече с разтреперан глас:
— Бяхме упътени от пазачите над портата на Евтината Улица да ви докладваме лично, велики Кровас, тъй като Нощния Началник на Просяците е излязъл в кратка почивка с цел поддържане на половата си хигиена. Тази нощ имаме добра плячка! — И като зарови из торбата си, опитвайки се доколкото може да не обръща внимание на стегналата се хватка върху раменете му, той измъкна златната монета, дадена му от разнежената куртизанка, и я вдигна с трепереща ръка.
— Спести ми аматьорското си театралничене — каза рязко Кровас. — Аз не съм ти някоя от вашите жертви. И свали тази превръзка от очите си.
Мишелова се подчини и застана мирно, доколкото му позволяваха обездвижените ръце, като се усмихваше безгрижно, което бе по-скоро престорено поради пробудилата се отново несигурност. Може би не се справяше чак толкова блестящо, колкото си мислеше.
Кровас се приведе напред и изрече равномерно, но в същото време остро:
— Да допуснем, че наистина са ви наредили така — което е съвсем неправилно и този пазач ще си плати за глупостта, — но защо шпионирахте в съседната стая, когато ви видях?
— Видяхме смели крадци да бягат оттам — отвърна бързо Мишелова. — Тъй като се бояхме, че някаква опасност заплашва Гилдията, ние с другаря ми разузнахме нещата, готови да я обезвредим.
— Но това, което видяхме и чухме, само ни озадачи, велики господарю — допълни Фафрд доста гладко.
— Не съм те питал, пиянде. Отваряй си устата само когато говоря с теб — сопна му се Кровас. После се обърна към Мишелова. — Ти си един самонадеян мошеник, прекалено арогантен за ранга си.