Мишелова светкавично реши, че ситуацията не изисква раболепие, а още повече наглост.
— Така е, господине — каза той самодоволно. — Например аз имам план как вие и Гилдията да спечелите за три месеца повече богатства и власт, отколкото предците ви за три хилядолетия.
Лицето на Кровас потъмня.
— Момче! — извика той. Иззад завесите на една вътрешна врата изскочи младеж с тъмния тен на клешит, облечен само в черна препаска, и коленичи пред Кровас, който му заповяда:
— Извикай първо моя магьосник, а след това крадците Слевяс и Фисиф — при което тъмнокожият младеж хукна към коридора.
Тогава Кровас, чието лице отново бе изсветляло до своя естествен цвят, се облегна в големия си стол, леко положи жилавите си ръце върху тапицираните подпори и с усмивка се обърна към Мишелова:
— Е, кажи си приказката. Разкрий ни този велик план.
Насилвайки ума си да се отклони от изненадващата новина, че Слевяс не е жертва, а крадец, и то не убит чрез магия, а жив и здрав — защо ли пък Кровас го викаше сега? — Мишелова отметна глава назад и разтегляйки устни в лека усмивка, започна:
— Може сега да ми се смеете, Велики Майсторе, но ви гарантирам, че след има-няма двайсетина сърцеудара вие напрегнато и с напълно сериозно лице ще се стараете да уловите всяка моя думичка. Мъдростта, също като мълнията, може да порази всекиго, а дори и най-добрите от вас тук, в Ланкмар, с течение на времето са станали слепи за някои неща, които са очевидни за нас, родените навън. Моят велик план е следният: нека Гилдията на Крадците под вашето желязно управление завземе върховната власт в град Ланкмар, после в цялата страна, а накрая и по цял Неуон, след което кой знае още какви несънувани царства ще познаят вашето владичество!
Мишелова бе прав поне в едно: Кровас вече не се усмихваше. Той се бе привел леко напред и лицето му отново потъмняваше, но все още бе прекалено рано да се каже дали от интерес или от гняв.
Мишелова продължи:
— От векове Гилдията разполага с повече от достатъчно мощ и ум, за да извърши преврат с почти пълна сигурност; а днес шансът за неуспех е съвсем нищожен. Най-правилното състояние на нещата е крадците да управляват всички останали. Самата природа го изисква. Няма нужда да се убива старият Карстак Овартамортес, просто трябва да се подчини, да се контролира и управлението да се извършва чрез него. Вие вече плащате на информатори във всеки благороднически или богаташки дом. Твърдината ви е по-добре укрепена от тази на Краля на Кралете. Имате постоянно мобилизирана ударна сила от наемници, която се намира на ваше разположение по всяко време — в Братството на Убийците. Ние, просяците от Гилдията, сме вашите снабдителни части. О, велики Кровас, всички хора знаят, че кражбите управляват Неуон… не — вселената… не, повече — обиталищата на най-висшите богове! И хората приемат това, не им се нрави само лицемерието на сегашното устройство и преструвката, че нещата стоят другояче. О, удовлетворете тяхното скромно желание, велики Кровас! Направете всичко открито, честно и прямо, така че крадците да управляват не само на практика, но и официално.
Мишелова говореше разпалено, вярвайки за момента на всичко, което изрича, дори на противоречията. Четиримата биячи бяха зяпнали срещу него изумено и с немалко благоговение. Бяха охлабили хватката си върху раменете на двамата.
Но Кровас се облегна отново в големия си стол и усмихвайки се тънко и зловещо, изрече със студен глас:
— В нашата Гилдия пиянството не е извинение за безумието, а по-скоро основание за най-тежко наказание. Обаче съм съвсем наясно, че вие, просяците, се радвате на по-разпусната дисциплина. Затова ще благоволя да ти обясня, дребен пиян фантазьоре, че ние, крадците, много добре знаем, че вече управляваме задкулисно Ланкмар, Неуон и на практика целия живот — защото какво е животът, ако не безкрайна алчност? Но ако го направим открито, това не само че ще ни накара да се заемем с десетки хиляди отегчителни работи, които сега други вършат вместо нас, но и ще влезе в противоречие с един друг таен закон на живота — илюзията. Нима уличният продавач на бонбони ти показва кухнята си? Нима курвата позволява на всеки клиент да я гледа как си замазва бръчките и повдига увисналите си гърди с остроумни тънки ластици? Нима фокусникът си обръща пред теб скритите джобове? Природата действа с тайни, подмолни средства — невидимото семе на мъжа, ухапването на паяка, незабележимите спори на лудостта и смъртта, скалите, раждащи се в незнайните дълбини на земята, тихите звезди, пълзящи по небосвода — и ние, крадците, й подражаваме.