— Засега не. — Кровас се извърна и посочи с пръст Мишелова. — Откъде знаеш тези неща, за които плещеше — Тайната Седморка и прочие? Искам ясни и кратки отговори — без самохвалство.
Мишелова отвърна възможно най-многословно:
— На Улицата на Сводниците се е появила нова куртизанка — казва се Тярия, висока, хубавичка, но гърбава, което странно се харесва на много от клиентите й. Та тази Тярия ме обича, защото невиждащите ми очи пасват добре на кривия й гръбнак, или може би просто от жалост към моята слепота — поне тя вярва в нея! — и младост, или поради някаква странна тръпка, която това поражда в плътта й, както нейният недъг — в клиентите й.
Та значи един от нейните редовни посетители, търговец, наскоро пристигнал от Клег Нар — казва се Морф — беше впечатлен от моята интелигентност, сила, храброст и мълчалива тактичност, както и от същите качества на моя другар. Морф започна да ни проучва, като накрая ни попита дали мразим Гилдията на Крадците, задето контролира Просешката Гилдия. Като надушихме възможност да помогнем на Гилдията, ние го залъгахме, че е така, и преди седмица той ни зачисли в ядро от трима души, намиращо се в най-крайните нишки на конспирационната паяжина на Седморката.
— Смятали сте да работите върху всичко това сами? — попита настоятелно Кровас с леден глас, като се надигна и впи пръсти в подпорите на стола.
— О, не — отрече простодушно Мишелова. — Докладвахме за всеки свой ход на Дневния Началник на Просяците и той го одобряваше, казваше ни да шпионираме с всички сили и да събираме всяко възможно късче факти или слухове за конспирацията на Седморката.
— И той не ми е казал нито думичка! — излая Кровас. — Ако е вярно, Банат ще ми плати с главата си за това! Но ти лъжеш, нали?
Мишелова погледна оскърбено към Кровас, готвейки се да отрече най-искрено, ала в същия момент един пълен мъж мина накуцвайки покрай входа, като се подпираше на позлатен жезъл. Той се движеше тихо и самоуверено. Но Кровас го видя.
— Нощни Началнико на Просяците! — извика той рязко. Куцащият мъж спря, обърна се и влезе с величествено накуцване през вратата. Кровас посочи с пръст Мишелова, после и Фафрд. — Познаваш ли тези двамата, Флим?
Нощния Началник на Просяците изучи всеки от тях, без да бърза, после поклати увенчаната си с тюрбан от златоткан плат глава.
— Никога не съм ги виждал. Какви са? Доносници от просяците?
— Но Флим не би могъл да ни познава — обясни отчаяно Мишелова, усещайки как всичко се срутва върху него и Фафрд. — Всичките ни контакти бяха единствено с Банат.
Флим каза тихо:
— Банат е на легло с блатна треска от десет дни. Междувременно аз изпълнявам длъжността на Дневен Началник на Просяците, както и на Нощен.
В този миг Слевяс и Фисиф се появиха забързани зад Флим. Високият крадец имаше на челюстта си син оток. Главата на дебелия бе бинтована над стрелкащите се очички. Той посочи бързо към Фафрд и Мишелова и извика:
— Ето ги двамата, които ни зашеметиха, взеха плячката от Дженгао и избиха ескорта ни.
Мишелова надигна мишницата си и зелената бутилка се разби с трясък на ситни парченца върху твърдия мрамор край нозете му. Въздухът бързо се изпълни с аромат на гардения.
Но дори още по-бързо Мишелова се отърси от небрежно държащите го ръце и скочи към Кровас, стискайки като тояга овързания си меч. Само ако можеше да надвие краля на крадците и да опре Котешки Нокът в гърлото му, тогава щеше да е в състояние да преговаря за своя живот и този на Фафрд. Тоест, освен ако останалите крадци не искаха повелителят им да бъде убит, което никак не би го изненадало.
Със зашеметяваща бързина Флим протегна позлатения си жезъл, препъвайки Мишелова, който се преметна презглава, опитвайки се във въздуха да превърне неволното си салто в преднамерено.
Междувременно Фафрд се люшна тежко към държащия го отляво, като в същия момент завъртя овързания Сив Жезъл силно нагоре, за да удари мъжа отдясно в челюстта. С мощно измятане си възвърна равновесието върху единствения свободен крак и скочи към трофейната стена с плячка отзад.
Слевяс успя да стигне до стената с апашки инструменти и с мощно напъване на мускулите си изтръгна големия лост от държащата го заключена халка.
Надигайки се след лошото приземяване пред стола на Кровас, Мишелова откри, че той е празен, а кралят на крадците се е полуприсвил зад него, измъкнал кинжала със златна дръжка, а в хлътналите му очи блестеше ледена бойна лудост. Като се завъртя, той видя проснатите на земята пазачи на Фафрд — единият от тях в безсъзнание, другият замаяно опитващ се да се надигне, — докато грамадният северняк, опрял гръб в стената, обсипана с чудати скъпоценности, размаха заплашително към цялата стая увития Сив Жезъл и измъкна дългия нож от канията на гърба си.