Докато дъвчеше сухите залци, принцът мислеше върху предстоящата си мисия и тази, която предприе преди години. Определено сега щеше да е по-лесно — тогава му се наложи да прекоси от край до край цял Марден. И сега изтръпваше, колчем се сетеше през какви чудесии бе минал — пътят му лъкатушеше през обширни блата и тесни планински проходи, през безбрежни пустини и дълбоки реки, наложи му се дори да пътешества с кораб в Океана. Да не забравяме „срещите“ със зверове и бойци от всякаква раса, пол и калибър. Е, поне сега няма да се налага цял свят да узнава накъде съм тръгнал, подсмихна се Глациус. А и ще пътувам само из своето кралство — красивата, покрита с вечен сняг Нордола, няма да се мъча в отвратителните горещини на Юга…
Две преспи сняг зад ездача внезапно се надигнаха и от тях изхвърчаха въжета с тежести в краищата. Те се омотаха около принца и с едно дръпване го събориха от коня му. Двамата мъже, скрити досега в снега излязоха от укритията си, мъчейки се да задържат улова в примките. Бяха жилави, брадясали престъпници с тъмни коси и облечени в бели кожи — да се крият по-лесно в снега.
Глациус успя да докопа кинжала в десния си ботуш, измъкна го и разряза въжетата. Беше целият овъргалян в сняг, раздърпан и бесен. Мъжете го познаха и отначало се стъписаха, но бързо се опомниха, извадиха мечове и започнаха да го дебнат.
— Снощи минах през Негуста Скоме и ме преследваха гоблини, за да ме оберат — с тих, змийски глас занарежда принцът. — Сега ме нападат някакви си бандити. Май трябва сериозно да поприказвам с баща ми за разбойниците, които са се навъдили из кралството…
— Принцът е нощувал в Гората на Черната Стомана — с уважение отбеляза единият разбойник.
— Само той може да събере кураж за такова нещо — кимна вторият и се обърна към Глациус: — Е, принце, съжалявам, но имаме нужда от парите ти. Дай ни ги и ще те оставим да си вървиш по живо, по здраво.
— Искам да ви попитам нещо, долни червеи — продължаваше да съска престолонаследникът. — Защо не си изкарвате прехраната с честен труд, а крадете?
Разбойникът разпери ухилен ръце.
— Защото с кражби и обири се изкарва много повече, как защо? Престъпленията са доходен занаят!
— Който води до логичен завършек — отвърна Глациус, извади Валкемор и се впусна в атака.
Бандитите едва успяваха да се предпазят от яростните удари на принца. Плъзгащ се между тях с едва доловими за окото движения, той успяваше да ги натика в най-неудобните места по терена. Численото им превъзходство въобще не им помагаше — принцът бързо парираше и още по-бързо контраатакуваше.
Развръзката не закъсня.
Глациус издебна момента, когато и двамата замахнаха едновременно към главата му, гмурна се на кълбо под мечовете и, изправяйки се, повали с рамо единия бандит в дълбока пряспа. Обърна се светкавично, отрази следващия удар и със скок преряза другия престъпник през кръста. Той ахна от болка и се свлече на колене в снега с треперещи крайници. Принцът мина пред него и с късо движение го закла.
Междувременно първият разбойник успя да се измъкне от пряспата и атакува безогледно с отчаян рев. Глациус в последния момент отскочи назад и веднага се хвърли обратно като барс, събаряйки противника. Мечът му премина през кожите и спря в сърцето на врага.
Принцът изтри меча си с шепа сняг, прибра го в ножницата и закрачи през червения разкалян терен, ругаейки под нос. Мразеше, когато бе принуден да прави така.
Мразеше.
Градските порти тежко се затвориха зад гърба на принца, пропускайки го във Валкит — Белия Град. Стражът, който се опита да го провери, бе почти хлапе — явно нов и не знаеше за навика на принца да странства из кралството инкогнито. Вместо да отговори на лаещата заповед „Име! Занятие! Цел!“, Глациус просто вдигна глава и изгледа младока с горящите си очи. Последният си смени няколко пъти цвета на лицето, отнесе две изшътквания и сръгване с лакът от старите кучета и застана мирно — втора грешка, не отдавай почит на дегизиран висшестоящ, така цялата му маскировка се проваля. Принцът отмина, сподавил смеха в шепата си. Можеше да се басира, че това момче ще прекара довечера една безсънна нощ, чистейки студените коридори на казармите.
Князът леко яздеше сред гълчавата на пазара, където търговците възхваляваха стоката си, купувачите спореха за цената, а двете страни заедно се караха до небесата — принцът даже успя да мерне едно ъгълче, където двама-трима души се биеха. Стражите довтасаха с дрънчене на брони и въдвориха ред, отмъквайки побойниците някъде, където страстите им щяха да се охладят. Глациус поклати глава и упъти Айторен към къщата на Кадж.