Корн се изсипа в огъня сред порой от пепел и искри. Докато успее да се опомни, козината му вече пламтеше. Той заквича и започна да се търкаля, опитвайки се да угаси огъня — напразно. „Зеленият Глиган“ вече бе обхванат от смъртоносната прегръдка на пламъците.
Глациус изскочи на улицата с димящо наметало и се затича към конюшнята. Долепена досами хана, тя също гореше. Принцът нахълта вътре сред побеснелите коне, отсече въжето на Айторен, скочи на гърба му и двамата напуснаха града в галоп, сподирени от заревото на пожара.
Принцът спря коня си пред пропастта и щателно огледа паянтовия дъсчен мост, опънат над нея. Щеше ли да издържи тежестта и на двамата?
Гигантският разлом, който князът на Нордола се готвеше да пресече, бе известен в цял Марден просто като Бездната. Според преданието бе създаден от Ихпана, великата богиня на сътворението, като наказание за нейния ревнив съпруг Винтакун, богът на зимата и войната. Процепът се простираше на юг до Планините на Вечния Лед, естествената граница с кралство Сидела, а на север достигаше чак до самия край на Гинкутските Възвишения. От Бездната нерядко изпълзяваха най-различни гнусни твари, които тормозеха пътниците и в своите набези стигаха чак до градове като Валкит или Исокер — следващата дестинация на принца. Глациус се зарече, след като завърши мисията си, да събере армия и да се спуснат в дълбините на разлома, където да решат кардинално проблема веднъж завинаги.
Ездачът реши да рискува и подкара леко коня си по дървения понтон. Мостчето издържа и принцът облекчено въздъхна, щом премина от другата страна. Пътят вече не водеше през равнина, а навлезе между хълмчета и канари, зад които можеха да се спотайват най-различни създания. Глациус наостри уши и провери дали Валкемор се вади лесно от ножницата. Премеждието не закъсня.
Тишината внезапно бе нарушена от глъчка, която принцът не можеше да сбърка никога — метален звън, крясъци, сочни ругатни и писъци на болка. Наблизо се водеше битка! Глациус пришпори коня и след малко се натъкна на смразяваща кръвта гледка.
Опрели гърбове о една скала, двама души се отбраняваха от тълпа гнусни създания. Изчадията бяха високи не повече от пет стъпки, гърбави и имаха плешиви глави и катраненочерна кожа. Дългите им почти до земята ръце завършваха с големи криви нокти, а зъбатите им усти стигаха чак до ушите.
— Мулдове — изсъска с омраза принцът и бръкна в торбата. Мулдовете изпитваха непрестанен глад и в стремежа си да се нахранят не знаеха милост. Каквито и да бяха онези мъже, Глациус трябваше да им помогне. Извади стъклено кълбо, в което играеха пламъчета, и го запрати с вик в ледената земя.
Сферата се строши с кристален звън и от нея бликна бесен огън, който подпали няколко мулда и ги накараха да запищят. От пламъците гордо излезе двуметров рогат демон с червена кожа и ципести крила. От яркозелените му очи струеше изумруден дим, а завършващите му с копита крака тропаха буйно. Той яростно изрева и вдигна ръце към изчадията. От дланите му заизригваха огнени топки, които изпепеляваха всичко живо по пътя си. Жадният за кръв демон крачеше сред агонизиращите мулдове, раздираше ги с черните си нокти, палеше телата им и сатанински се смееше. Сякаш побесняла лисица бе попаднала в гнездо с пиленца.
Ефектът от магията престана и демонът се разми в червена пушилка. След него останаха само овъглени трупове, дим и разтопен сняг. Двамата мъже облекчено въздъхнаха и се доближиха до принца.
Едва сега Глациус забеляза, че спасените от него не са точно хора. Високият, облечен в зелени дрехи и стискащ по един арбалет във всяка ръка, бе елф. Косата му, оформена като лъвска грива, бе с цвета на слънце при кървав залез, а от нея дяволито стърчаха две заострени уши. А ниският… Ниският, облечен от глава до пети в кожи и стомана, имаше кестеняви брада, коса и мустаци, сливащи се в един общ гъсталак. Награбил по една брадва във всяка от яките си ръце, той недоверчиво оглеждаше принца с навъсена физиономия.
Че каква друга физиономия би отивала на лицето на едно джудже?
Глациус тъкмо отвори уста, когато многоброен рев и тропот го накараха да се обърне. Към тях се задаваше нова тълпа мулдове — поне три пъти по-многобройна.