Снуг прелетя над главите им и без дори да си направи труда да каца, се насочи право към принца, замахна с опашка и го свали от коня, а после с едно-единствено отваряне на огромната си паст го погълна. След това се оригна доволно и блъвна огън по каляската на кралицата и свитата й. Лумнаха пламъци, конете зацвилиха и се разбягаха, хората се втурнаха, накъдето им видят очите… въобще, настъпи пълен хаос.
Тарина излезе от вцепенението, в което бе изпаднала, и се впусна към него.
Блъсна се с всичка сила в тялото му и изкрещя:
— Какво си мислиш, че правиш?!
Той я стрелна с невинен зелен поглед и обясни:
— Опростих малко нещата. Спасих те, по-точно. Ти май не знаеше, че нападението бе тяхно дело? Както, впрочем, и всички други беди, които ви сполетяха.
Няколко часа по-късно (по-голямата част от които прекара в опити за успокояване на собствените си хора), след като бе научила цялата история за съюза между кралицата и Фей, Тарина се съгласи с него. Да имаш змей на разположение доста опростяваше нещата.
— Хайде да вървим — усмихна се и го потупа по крака (стигаше точно до третата плочка под коляното му). — Имаш доста лед и сняг да разтопяваш, преди да заживеем щастливо до края на дните си.
На една скрита поляна дълбоко в сърцето на Старата гора, Феята на лятото също се усмихна доволно. Собственият й план бе проработил — и то доста по-успешно от онзи на Фей. Тя погали по русата глава спящата в краката й самодива и се зачуди кога ли щеше вещицата да разбере, че еликсирът й е подменен и не действа? По-точно действа, но по съвсем неочакван начин. Би трябвало да е достатъчно заета да оправя последствията от употребата му, за да следи Северния вятър и да тормози хората и помагащия им змей. Впрочем, и друго й бе интересно… чудно, дали Снуг щеше да покаже на принцесата, че може да се превръща в човек?
Въздъхна удовлетворено и си каза, че каквото и да се случи, лятото все пак ще настъпи.