Постепенно, избързала напред, охраната навлезе в западния залив на Акра, където пристана към още недоразрушения каменен вълнолом. По спуснатите мостове преминаха с шумно подрънкване на тежките си брони и оръжия наемниците гвардейци, които забързаха нагоре по стръмните пътеки и буренясалите пътища към развалините.
Макар сигналните огньове по брега да бяха известили на флотата, че сухоземната армия вече е прекосила Малка Скития и наближава стана на Исперих край Истъра, гвардейците имаха заповед да обградят полуострова, за да премахнат всяка вража засада, ако някои, славини или българи, са си наумили. От излишна предпазливост никога няма вреда.
Императорът избърса омазнените си от пиршеството ръце в косата на виночерпеца и се изправи.
— Чухме благосклонния хороскоп на придворния астролог — рече той. — Сега нека изслушаме и предсказанието на тая свята отшелничка!
И когато друнгарият на флотата Григориас се завърна от пещерата да извести, че ясновидката е готова да го приеме, Константин се прибра в каютата си, за да се преоблече като обикновен стратег, та да не се досети пророчицата кому пророкува.
И така слезе на брега, после пое пеш, без носилка, по каменната стълба към пещерата, следван от друнгария, от логотета на дрома, от стратег Леон и от астролога си Василий, най-смутения от всички сега. И то с право. Ами ако пустинницата предскажеше друго? Нима трябваше да спори с нея? И да уязви престижа си?
Константин се изкачваше бавно, оглеждайки отгоре морето, където строената мощна флота му изглеждаше като детски играчки.
Над него се възвишаваше страхотна и заплашителна, сякаш всеки миг щеше да се сгромоляса отгоре му, червеникавата грамада на Акра — разядена в едра сипаница от стихиите — ще речеш побъркан великан резбар е буйствувал по нея с длетото си.
Императорът размисляше. Отдавна се колебаеше. Толкова нужно ли беше той самият да предвожда похода срещу малобройните варвари? И да остави Константинопол, където през неговото отсъствие враговете му безсъмнено щяха да надигнат глави?
Трябваше ли?
Наистина там бяха останали двамата му братя съимператори, Ираклий и Тиберий, но той като че ли тъкмо от тях трябваше най-много да се варди. Най-опасни са най-приближените.
Божият помазаник, всесилният император, всъщност е най-слабият, най-уязвимият срещу коварството в цялата империя. Трябваше да се пази, за да изпълни ролята, която му бе предначертал бог; да не разчита само на неговата защита.
Ако и тая провинциална ясновидка, чиято слава бе достигнала и до столицата, потвърдеше успеха на похода му, той би могъл и да не го довърши сам, а да го остави на стратезите.
Би могъл…
Враговете му безспорно щяха да се възползуват от това, че отива да се съветва с магьосница. По закон знахарите, врачките и гледачките се преследват наравно с еретиците. Но само по закон. Защото всички, от императора до последния плебей, жадуват да надникнат отвъд завесата на бъдещето.
А отшелничката Елена при това беше християнка, божи човек. Нима трябваше да отрекат така славата и на пророците: на Исая, на Илия, на Йеремия?
В пещерата вече се бяха изправили неподвижни и сурови десетина от телохранителите му, едри, снажни, облечени в желязо атлети, които сякаш подпираха като кариатиди свода й.
Императорът се приведе, за да влезе през ниския вход. Стори му се, че в православно светилище би трябвало да има поне кръст или икона, а не само голи стени, както при еретиците, но преди да сподели съмнението си с някого от свитата, иззад каменната дантела в дъното на залата прозвуча ясният женски глас.
— Бъди добре дошъл в божието убежище ти, най-първият сред първите!
Императорът се сепна. Макар и преоблечен, тя го позна. Това беше добър знак, потвърждаващ дарбата й на предсказателка, за която се говореше, че притежава кой знае как придобита тайна Сивилина книга с всякакви предсказания, написана върху палмови листа. И тая книга й давала власт да чете бъдниците на хора и народи хиляда години напред.
И той отвърна:
— Бъди благословена, божа служителко! Застана почтително пред невидимия оракул, отложил от глава шлема си, както се стон в черква.
Гласът отново запита:
— Кажи ми, земни господарю, за какво си дошъл в дома на небесния господар!
В него все още се бореха от една страна съмнението и от друга вярата в способността на отделни хора да проникват в тайните на бъдещето — това, което според древните елини не е било достъпно дори за безсмъртните богове.