Уви! Извлякла бе едно безжизнено, разбито от удара тяло.
Но не се отказа. Хвърли се още по-устремно към друг. И след дълга борба с вълните, при която надмощие преминаваше ту на нейна страна, ту на тяхна, успя да залови и него.
Нямаше нужда да го изнася вън. Още там разбра, че беше спасила един мъртъв труп.
Повече не видя. Докато тя се бе мъчила да извади тия двамата, другите, а колцина ли са били те, се бяха вече удавили.
Отшелничката излезе на брега, почти изхвърлена от вълната и се втурна да го обикаля, подскачайки от камък на камък, за да търси дали пък някой не е успял сам да се добере до там или пък полуудавен да е бил изхвърлен навън.
Не намери никого. Дяволското течение увлича със себе си всеки по-слаб плувец, отвлича и удавниците, за да ги остави далеч на юг по пясъчните откоси на ниския бряг.
Елена се отпусна върху един камък, с мокро расо, разтреперана от студ. И се разрида.
Господи, господи! Колко малко й оставаше до спасението! Една година още…
А сега?
Улисана в грижите по болния варварин, а поне да беше християнин, за пръв път от шест години тя забрави да запали огъня. И така, без тоя друг път тъй верен пътеводител, злополучният кораб се бе приближил до коварните скали.
По нейна вина…
Десетки, стотици може би, загинали хора. Само заради нея.
Нима трябваше да почва отново? И дори започнала отново, след още седем години, щеше ли, господи, да й простиш? Или за винаги щеше да я лишиш от милостта си?
Заради женската й слабост, заради безсмислено нарушения обет…
Обет, даден пред самия бог…
Мечът на Атила
Теофил, единият от двадесетте войника, които охраняваха леката куриерска галера, тъкмо бе изпълзял на палубата, съсипан от морската болест, когато се чу грозният трясък. Тази беше едната причина за спасението му. Случайна. Другарите му, обезумели от нахлулата през пробойната вода, се сблъскаха в тесния изход и така никой не можа да излезе от кубрика.
Обикновено корабите избягваха нощните пътувания. Другите, редовните кораби: търговски и военни, не и куриерските, които са длъжни да доставят възложените им съобщения колкото е възможно по-скоро. И тоя път галерата трябваше да предаде важен доклад от одесоския стратег до императора, който вече бе стигнал до делтата на Истър. Затова бяха пренебрегнали нощта, и бурята.
Втората причина пък, още по-случайна, беше оказалата се редом с него греда от бойницата, разбита при потъването на кораба. Макар и добър плувец, Теофил сега предпочете по-сигурна опора от своето плувно умение. Вкопча се в нея с цялата сила на селските си мускули и на ужаса си, понесе се ту над нея, ту под нея по гребените на разлюляните водни хълмове. Морската болест изчезна като но магия, остана единствен здравият, неизтощим нагон за живот. Забрави мъките си, грижите, тревогите, които доскоро обезсмисляха съществуването му.
Колко ли време се бе носил така по разбушуваното море? Минути ли, часове ли? И все му се струваше, че ха-ха, премръзналите му от водата ръце ще изтърват хлъзгавото дърво и тялото му безпомощно ще потъне надолу, в черната, клокочеща бездна.
Не потъна.
Някаква по-мека вълна внезапно го издигна нагоре, той зърна в мрака нависналата върху му черна грамада, която сякаш се хвърли да го затисне с тежестта си, после водата го подметна върху скалата и се оттегли необичайно леко.
Ударът не го уби, дори не натроши костите му. Само ожули колената и лактите му, когато корабокрушенецът опита да се задържи върху хлъзгавия камък, облепен с лигави водорасли и морски жълъди.
Но нямаше време да мисли за рани и драскотини. Следващата вълна, съвсем различна, настръхнала, наметнала руно от бяла пяна, вече връхлиташе с рев. С последни сили, задържайки се с крака, с ръце, с нокти, Теофил успя да й избегне толкова, че тя да не го увлече назад. Измъкна й се, сви се в една чупка на скалата, където смяташе, че се намира донякъде в безопасност.
И още неопомнил се от чудодейното си избавление, ето че чу някакви стъпки наблизо. Уплашен, той се свря колкото можеше в тясната пролука. Ако беше другар, когато минеше край него, щеше да му се обади. А ако не беше…
Този пустинен бряг имаше лоша слава. От памтивека. И траки, и славини, та и другите, сегашните варвари, няма да се поколебаят, кога срещнат беззащитен корабокрушенец, да го заколят или да го продадат като роб. За да не се продаде в робство, той стана войник. Нима сега щеше сам да се натика в безплатно робство?
Но стъпките се върнаха нататък, откъдето бяха дошли. Теофил отново остана сам, насаме с побеснялото море. Измокрен, премръзнал.
А не смееше да излезе от укритието си, защото не знаеше дали варварите не го дебнат на брега.