Едва се сдържа да не тръгне веднага нататък. Знаеше, трябва да чака. Ако до довечера не минеше кораб, през нощта щеше да се напие, та да изтрае и утре.
Стана му толкова горещо, че се прибра на сянка в дупката, И отново се унесе в спомените…
Да си дири щастието… В Константинопол… Сякаш Константинопол само него чакаше, сякаш си нямаше вече десетки, стотици хиляди гладници, с които не можеше да се оправи. Тръгна по ергастериите — работилниците да предлага ръцете си. Но кой в града дири селски ръце, дето освен да орат и да копаят друго не умеят? На село ядеше един път на ден, сега почна горе-долу един път на седмица. Другото ядене ли беше — захвърлен на улицата зелев лист, нахапана ябълка, недоогризано къшейче.
Накрай по милост го наеха в каменоломната. И то каква работа — и какво плащане! Каменоделецът печели по двадесет фола дневно, докато просякът при черквата събира и по сто фола. Ама я се опитай да се присламчиш към просяците — още същата нощ ще те намерят с разпран корем.
Заживя и той като другите нему подобни. С работа, със зрелища на Хиподрома. И нали беше млад, жизнен — сглупи, взе, че се и ожени. Към своето притури още едно тегло. Слугинче беше Теодора, и тя от бога дарена, у аргиропрата-златаря Анастасий. И май че повече печелеше от мъжа си. Та и дете им се роди, син Алекси. Като че ли и неговото име на подбив: Алекси-Победител.
Отървал се бе клетникът от всички селски неволи. От една нямаше къде да се отърве, от практорите. Когато му поискаха данъка, Теофил се слиса — къде толкова номизми, толкова злато, у един каменар? Но практорът си е практор и на село, и в града. Престраши се Теофил, та поиска от аргиропрата Анастасий заем. И си разчисти сметката с държавата. А излезе, че бе попаднал от трън, та на глог. Не мина и година — Анастасий си поиска парите обратно, но вече почти двойно с лихвата.
Ей тъй попадна Теофил в затвора. И трябваше да избира — себе си ли, жена си или сина си да продаде в робство, защото друго за продаване нямаше, та да се издължи на ненаситния лихвар.
До него в килията лежеше друг неизправен длъжник. Граматикът Паскалис. Дотогава Теофил смяташе, че грамотните, всички, дето са успели да научат четмо и писмо, са добре, А излезе, че не било така.
— Не е важно — казваше тоя Паскалис, — какъв си, учен или прост. Добре ще си, ако си угоден на императора.
И още много такива работи му наговори, та чак му замая главата:
— Няма полза от науката — твърдеше граматикът. — Каменоделецът като теб, обущарят, търговецът все могат да се изхранят, а ученият мъдрец, който не угодничи на василевса, умира в нищета, понеже във Византия всичко се продава освен ум. На императора Ираклий, дядото на сегашния Константин, книгите му служели само за да бие с тях сановниците си.
И още много-много… Та какво му остава на човек в тъмницата освен приказките?
— Което у богатия е добродетел — мърмореше Паскалис, — у бедняка се счита порок. Богатият е горд; ако беднякът покаже гордостта си, нахвърлят се отгоре му, че е нахален. Ако богатият се напие и почне да безчинствува, значи се забавлява. Ако е бедняк — безобразничи и го хвърлят в затвора. А и там — също различно. Богатият плати глобата и си отива, а бедният, като няма с какво да плати, за да не го храни нахалост императорът, гледат да се отърват по-скоро от него: я му отсекат главата, я ръцете, я носа, а ако е за по-маловажно, го приковават гребец на галера. И отварят място за нови.
Имаше и друг затворник — Теодосий. Син на роб и робиня. Господарят му, доволен от него, го освободил. Но скоро след това умрял. И Теодосий останал сам да се грижи за себе си. От ергастерия в ергастерия — все чирак, все на чужда работа, Беше по-озлобен и от Паскалис.
— По-добре роб! — ръмжеше той в ъгъла си. — Отколкото чирак. Роба поне го хранят…
А кога стана случайно дума за българите, направо отсече:
— По-добре при тях! Българинът, а и чужденецът при тях, ако оцелее на война, после живее добре. А при ромеите? На война загиваш, защото не умееш да си служиш с меча. Василевсът не дава оръжие на плебеите в мирно време, защото го е страх от метежи. А след войната — данъците те съсипват. Законите не важат за всички. Пък и са толкова много, че малцина ги знаят. Дори и това, що ти се полага по закон, можеш да получиш само срещу подкуп. Така е! Под българите, ако не по-добре, поне няма да бъде по-зле. Зле ще бъде на господарите, дето имат какво да губят. Имот и власт…
И кой знае каква щеше да бъде участта и на Теофил, и на Паскалис, и на Теодосий, ако не бе хрумнало на императора да воюва. А за война трябват войници.