Майкъл Къртис Форд
Мечът на Атила
За Иамон, Изабел и Мари-Амандин
Que potest digria cause tantorum motibus inueniri? Ant quod odium in se cunctos animauii armari? Probatum est humanum genus regibus vivere, quando unius mentis insano impetu, strages sit facta populorum, et arbitrio superbi regis, momento defecent quod tot saeculis natura progenuit.
Каква причина може да вдигне на крак толкова много народи? Каква омраза ги подтикна да вдигнат оръжие едни срещу други? Това доказва, че човеците живеят за кралете си, защото един безумен порив на едно-единствено съзнание поражда изтреблението на цели народи, а една прищявка на един-единствен горд владетел стига да погуби за миг това, което природата е творила векове наред.
Благодарности
Истинската признателност е нещо рядко срещано и прекрасно — огледален образ на истинската щедрост, която е още по-рядка. С четирите романа, заради които не спрях да досаждам на приятели и на семейството си с молби за поправки, за сведения, които да ми дадат като историци, или за редакторското им мнение, както и поради търпеливостта, която всички те проявиха към моята нетърпеливост, вече знам какво представлява истинската щедрост. Марк Ъшър я притежава в излишък заради многострадалното си внимание към историческите подробности и упоритото желание да изчита първите ми чернови, без да се възмущава от незнанието ми. Мир Бахманияр също я притежава в изобилие, защото прочете текста неведнъж, а няколко пъти, заради безотказната си готовност да ми помага в изграждането на трудни моменти от сюжета и заради непоклатимата си решителност да запази вълците живи. Алан Невис притежава не само острия ум на търговец и такива познания за индустрията, каквито човек би очаквал от един блестящ литературен агент, но е благословен и с чувството на непреклонен оптимизъм и ведрина по отношение на перспективите, които ще се откриват пред мен в бъдеще, и великодушно ме ободряваше с тези си качества. А моят редактор, Пийт Уолвъртън, не само притежава упоритост, достойна за някой костелив военен, да настоява за коригирането на слабите места в един все още неоформен ръкопис, но и щедро ми отпускаше време и средства за всички подробности, свързани с безупречното издаване на моите книги.
Творческият процес включва и моменти на терзания и чувство на безсилие, но има и големи преимущества и точно тях — това, че имах възможност да работя вкъщи, да обучавам децата си, да правя онова, което обожавам — посвещавам на семейството си: на Иамон, чийто компютър и атлетична дарба ме поддържат във форма; на Иса, чийто музикален талант и одухотвореност продължават да ме удивяват и засрамват; на моя хун — Мари, чиято жизнерадост и безусловна обич поддържат приоритетите ми стъпили здраво на земята; и на съпругата ми Кристина, без която щеше да има само празнота и сивота. В лицето на семейството си открих истинска щедрост. Надявам се, че в мое лице те са открили истинска признателност.
М. К. Форд
септември 2004 г.
Историческа бележка
Рим съществувал в продължение на 1200 години, а крахът му не настъпил внезапно. Всъщност той назрявал в продължение на десетилетия, ако не и на столетия. През IV в. Римската империя вече била разделена на две части, които в по-малка или по-голяма степен следват културното разделение между елинизираното Източно Средиземноморие и келтските територии на Западна Европа. Императорите, които царували в двата нови центъра, били или кръвни родственици, или се сродявали чрез брачни връзки и до известна степен — било по-голяма, било по-малка — водели политика на сътрудничество. Всеки от двата центъра считал себе си за пълноправния културен и интелектуален наследник на първоначалната единна Римска империя. Източната част, чийто център бил Константинопол, просъществувала чак до 1453 г. под името Византийска империя, но съдбата на западната част, със столица последователно Рим, Милано и Равена, била по-различна: Западната Римска империя скоро паднала под нашествието на германите и техния вожд Одоакър, който бил наполовина хун. Това станало през 476 г., едва двайсет и пет години след събитията, описани в тази книга.
Датите и статистиките на историческите изследвания обаче не могат да представят истинския размер на хаоса, съществувал в Западната Римска империя цяло столетие преди нейното окончателно рухване. Десетилетия наред източните граници на Римската империя били подложени на масивния натиск на непрестанно прииждащи германски племена по течението на реките Рейн и Дунав. Рим положил героични усилия да запази териториите си — подсилвал пограничните си гарнизони, предприемал дипломатически маневри и дори периодично позволявал на внимателно подбрани племена да преминат през империята. Но въпреки всичко положението продължавало да се влошава все повече и повече. Римският император вече не можел да проведе една мащабна военна кампания, да завземе територии и да прогони германските племена, както ставало в миналото. Рим бил твърде слаб, а племената — твърде многобройни. По-големият проблем бил, че нямало къде да ги прогонят, защото самите те били тласкани на запад, почти умиращи от глад и отчаяние, от една нова, загадъчна и ужасяваща сила, дошла наскоро от изток — хуните.