Върху палатката се изсипа оглушителен порой, като че рояк стрели се удари в твърдата повърхност на някой щит. Еций дръпна един стол и седна до одъра, но тъкмо тогава платнището на изхода пак се повдигна и нахлу нов поток дъжд.
Един цивилен с нещастен вид залитна вътре и почти се препъна в огромно кълбо козина, свито на тъкана рогозка посред пода. Раздразнено, кълбото трепна, вдигна очите си с проблясващи жълти пламъчета и изръмжа заплашително.
— Луцила! Тихо! — заповяда Еций.
— Поздрав, генерал Еций — каза тихо човекът, изплашен. — Наредил си да дойде лекар. С цялото ми уважение, господарю, вълкът ме плаши.
— Опитомена е. Дни наред не е яла лекари.
С разширени от ужас очи мъжът се промъкна внимателно покрай ръмжащото животно, което го следеше с хищен поглед.
Най-после успявайки да остави Еций между себе си и звяра, лекарят се отправи към мангала по средата на палатката с бавни, премерени движения, като че се опитваше да си възвърне накърненото достойнство. Свали плъстеното си наметало, по което капчиците блестяха като мънички перли, и го преметна на облегалката на един стол. После бавно свали плъстената си шапка и като прокара пръсти през косата си, посипа върху горещия метал на ръба на жарника още капчици, които заподскачаха и запращяха. Накрая отправи поглед към Еций, който го наблюдаваше с хладни очи, кимна в знак, че е готов, и приближи одъра, за да погледне болния, за когото го бяха повикали. Внезапно по лицето му се изписа отвращение.
— Генерал Еций, този човек е хун!
Еций въздъхна дълбоко.
— Нищо ново не ми казваш.
Лекарят примигна удивен, после извърна поглед. Между жълтите очи на вълка и безстрастния поглед на генерала му се стори, че лицето му е опърлено от пламъка на театрални фенери. Смутен, той се наведе и започна да рови из медицинските си принадлежности, като си мърмореше ядосано под нос, след което с неохота се зае да развива прогизналото одеяло, в което беше увит хунът, и да реже вълнената му туника. Докато внимателно отстраняваше плата и го режеше там, където засъхналата кръв го беше залепила за кожата, лекарят хвърли поглед към Еций и поклати глава в недоумение.
Генералът се наведе над рамото на лечителя, за да види сам какво е състоянието на пленника, и потрепери. Отстъпи и вдигна поглед към тавана, сякаш се мъчеше да събере мислите си. После мина покрай приведения лекар, наведе се, хвана главата на хуна и извърна лицето му към себе си.
— Какво има? Защо си тук?
Гласът му стресна ранения и треперещите му клепачи се отвориха. Погледът му обаче оставаше нефокусиран и устремен някъде безкрайно далеч. Устните му се раздвижиха с мъка.
— Трябва да кажа на Флавий… Трябва… да кажа на Флавий!
— Какво да ми кажеш? Защо дойде, старче?
Лечителят се изправи, внимателно отстрани ръката на Еций от лицето на хуна и почтително, ала решително го избута настрана. Генералът отстъпи крачка назад, но очите му не се отделяха от очите на стария човек. Докато внимателно закрепваше за метални щипци една извита скоба, лекарят говореше на Еций, за да го информира и да отвлече вниманието му от ранения.
— Не му остава и един ден, генерале. Ще се изненадам, ако изкара нощта. Ако смея да попитам, кой е той?
За миг Еций спря, преди да отговори:
— Този човек…
Изведнъж, разбрал, че не може да намери думи, той се загледа някъде към другия край на палатката, в празното пространство.
— Този човек — поде той — беше хун.
— Беше? — подсмихна се лекарят. — Според мене той и сега си е чист хун. По-истински хун от него — здраве му кажи. И така, какъв е сега?
Еций сведе натъжен поглед към умиращия и не каза нищо. За един дълъг миг лекарят остана загледан в него, а после, боейки се, че генералът може да е забравил въпроса му или да е решил да не му отговаря, събра смелост да прекъсне мислите на главнокомандващия.
— Генерал Еций, тъй като това ме вълнува от професионална гледна точка, а и… от любопитство, какъв е сега този човек?
Еций въздъхна и се изправи. Овладя лицето си и впери поглед в лечителя.
— Изминаха трийсет години. Повече от трийсет. Не, лечителю, този човек не е обикновен хун.
— О, значи го познаваш? Да не сме пленили някой вражески офицер?