Гауденций не отговори веднага, внимателно обмисляйки какво да каже. Макар Хонорий да не бе толкова зъл, колкото много от предшествениците си, един погрешен отговор можеше да му струва кариерата — или живота.
— Синът ми действително не одобрява безполезното ласкателство.
Този път императорът се забави с отговора, като че внимателно подбираше думи, с които да отвърне на това скрито обвинение.
— Не точно това имах предвид, но няма значение — усмихна се той на всички насядали около масата. — Вечерта е прекрасна и моето търпение е голямо.
После отново се обърна към Гауденций и го стрелна с гневен поглед.
— Предлагам да обсъдиш със сина си най-важните въпроси по отношение на учтивостта и етикета, генерале, но може би точно ти не си най-подходящият човек, който да му даде подобни уроци. Недодяланите обноски може да са голямо предимство в хунския лагер, но мога да те уверя, че подобно поведение не води до дълга кариера или дълголетие тук, в Равена.
Гауденций кимна отсечено, завъртя се на пети и се запъти към изхода.
— А, още нещо, генерале — извика императорът към него.
Гауденций спря и се обърна. Безизразното му лице не издаваше нито мислите, нито чувствата му.
— Твоят Флавий няма да тръгне веднага — продължи императорът. — Искам няколко месеца да прави компания на младия хун тук. Да го накара да се чувства у дома си, да му помогне да свикне с промяната. Нашите заложници не са затворници. И ние трябва да правим всичко възможно, за да се чувстват добре дошли.
— Както наредиш, августе — отговори Гауденций с леден глас.
Императорът го изгледа мълчаливо.
— Генерал Еций, отношенията ни с хуните не са маловажни за бъдещето на Рим — каза той после. — Нека видим дали можем да научим това момче да не бъде толкова… хун. — И присви ноздри в погнуса при произнасянето на думата.
— Тъй вярно, августе. А би ли желал да узнаеш името на този млад хун, който ще дойде да живее тук в двореца?
Императорът кимна и погледна Дидим, който внимателно четеше екземпляр на договора. След миг служителят му доволен вдигна очи, отбелязвайки с пръст едно място на пергамента.
— Аха — оповести Дидим — Тук пише, че името на принца е Бледа.
Гауденций кимна.
— Бледа. Синът ми Флавий за Бледа. Така да бъде.
Поклони се бързо пред императора, обърна се и излезе от залата, без да продума повече. Зад гърба му отново се надигнаха разговорите и смехът.
II
Копитата на хунските коне трополяха по калдъръма на улицата в Равена, а ездачите им изглеждаха толкова свирепи и странни в омазнените си кожени ризници, с вързаните си на опашки коси и тантурестите си коне, че за смаяните минувачи приличаха на създания, които не принадлежат към човешкия род. Това беше зууна — ескадрон от сто хунски конници, съпровождани от центурия римски конници от преторианската гвардия, пременени в излъскани до ослепителен блясък брони. Безупречно чистите им яркочервени плащове се вееха зад тях. Начело на тържествената процесия яздеше един aquilifer — знаменосец, който носеше римския орел и гласът му кънтеше над шумните пазарлъци на търговците и тропота на колите и каруците.
— Cedite7! Сторете път на гостите на императора! Cedite! Сторете път на хуните!
Гражданите на Равена се отдръпваха настрани и гледаха поразени шествието. Кортежът сви към вътрешния двор на палата, хуните слязоха от конете си и с равнодушен вид приседнаха до тях. Изглеждаха спокойни, но очите им зорко следяха всичко наоколо, ръцете им бяха напрегнати и готови да сграбчат дръжките на мечовете. Римските войници седяха сковано върху гърбовете на неспокойните си коне и на свой ред наблюдаваха чужденците с внимателни погледи, в които се четеше отвращение. Никой не продумваше.
Ненадейно двукрилата порта на двореца се разтвори широко и през нея, като изкрещя някакъв поздрав, излезе евнухът Дидим, разкрасен с изящна прическа, пременен във фина източна коприна и изписал на лицето си широка приветствена усмивка специално за случая. Придружаваха го група младежи с всевъзможен цвят на кожата и на дрехите — чернокож юноша от Нумидия с традиционната за неговото племе кралска мантия от леопардова кожа; среброкос славянин с розова кожа, който намусено присвиваше очи под яркото слънце; неколцина араби и варвари с развени от вятъра роби; и двама дългурести червенокоси младежи, които се подхилкваха и бутаха един друг. Гауденций също беше тук, както и синът му Флавий — слаб, но широкоплещест момък, който някак се отличаваше от останалите момчета. За разлика от чуждестранните принцове, които бяха облечени в цветните традиционни премени на своите народи, той носеше обикновена бяла туника от фина вълна, без бродерия и без скъпоценности. Подобно на баща си беше вчесал назад кестенявите си коси, в които нямаше украшения, така че челото му се откриваше. Тъмните му очи се открояваха на фона на маслинената кожа, която бе наследил от майка си — благородничка от Милано.