— Генерал Еций — обяви Флоренций, — потвърдено е. Хуните се подготвят да вдигнат лагера си!
Карпилио пристъпи напред и здраво хвана ръката на Еций.
— Браво, синко! Когато сгодих за теб единствената си дъщеря, не знаех, че ще стана тъст на спасителя на западната цивилизация.
Еций кимна.
— Явно твоето пристигане ни донесе добър късмет, сенаторе. Може би утре ще можеш да погледаш как врагът се оттегля.
Карпилио пристъпи назад и поклати пръст, но широката усмивка не изчезна от лицето му.
— А, нека не бързаме. Победата все още не е сигурна. Имаме още много работа, преди ордата да бъде унищожена…
Изведнъж с подивяло лице в палатката нахлу принц Торисмунд. Сред римските трибуни принцът приличаше досущ на някой победен варварски вожд. Коженият му елек беше разтворен и откриваше гърдите му, превързани с мръсна дрипа, в която кръвта от раната му бе попила и вече засъхваше в кафяво петно. Косата му бе вързана хлабаво на опашка, ръцете му бяха голи, а широките вълнени панталони висяха подгизнали и окаляни от колената надолу, като че ли се бе влачил по пътя редом с воините си. Хвърляше гневни погледи наоколо и като огледа тясната палатка на трибунала, решително закрачи към Еций с войнствено вдигната брадичка.
— Баща ми е мъртъв! — Гласът му секна и той погледна Еций право в очите.
Еций го гледаше спокойно. Протегна ръка, за да я сложи на рамото му.
— Синко…
Ала Торисмунд гневно блъсна ръката му.
— Заклали са го посред битката, като куче са го заклали онези дяволи от хунската конница, а твоят лагер ликува.
Той погледна ядно към Карпилио.
— Дори стражите ти не са на пост пред палатката и се наливат с греяно вино в двора на началника на снабдяването. Това ли е римската защита, която ни обеща? Това ли е прословутата римска дисциплина? Това ли е обещанието, че римляните ще застанат в челните редици и ще защитават империята си?
За миг Еций продължи да го гледа безмълвно, а после му направи знак да седне.
— Крал Теодорих беше смел мъж, принце — каза той спокойно. — Крал, който нямаше равен на себе си, с чест…
Торисмунд ритна ядно сгъваемия стол и той се разби в кола, на който се крепеше палатката. Върху хората вътре се изсипа порой от дъждовни капки.
— Беше и верен съюзник — отвърна той с обвинителен тон.
— … и смъртта му е тежка загуба за вестготите и за Рим — спокойно продължи Еций.
Карпилио излезе напред.
— Името му ще се слави вечно, млади принце, защото приносът му за тази римска победа е огромен!
Разгневен, Торисмунд се извърна към стареца.
— Допринесъл, значи! Ако не беше вестготската армия, нямаше да има никаква победа, сенаторе. Тази победа беше на вестготите, пълна победа на вестготите, но още не е приключило всичко!
Еций го погледна.
— Какво искаш да кажеш, принце?
Торисмунд се нахвърли върху него озверял.
— Искам да кажа, че Атила е жив и докато това е така, смъртта на баща ми не е възмездена. Трябва да унищожим хуните веднъж завинаги!
— Няма да направим подобно нещо — спокойно отвърна Еций.
— Хуните отстъпват.
— Това е лъжа. Не сме ги победили… само ги спряхме!
Еций бавно поклати глава.
— Щом ги спряхме, означава, че сме ги победили. Хуните все още са опасни, като мечка в капан, а нашите сили са изчерпани. Нападнем ли сега, ще загубим предимството, което извоювахме. Може и победата да загубим.
Торисмунд го гледаше невярващо.
— Не искаш да ги нападнеш? Отказваш да отмъстиш за баща ми? Ако позволиш на Атила да воюва още един ден, дали твоят император ще те остави тебе да живееш?
— Послушай генерала, момко — сърдито го прекъсна Карпилио. — Радвай се на онова, което си спечелил, вместо да скърбиш за загубеното.
— Но…
— Отказвам да излагам на риск живота на хората си, когато това не е необходимо — студено каза Еций. — Какво ще направи императорът, не е от значение за това решение. Аз се грижа за доброто на хората си и за доброто на Рим.
— За бога! — изкрещя Торисмунд. — Щом римляните не искат да нападнат тия жълти псета, аз сам ще го направя!
В палатката се разрази буря от викове и обиди, защото всички почнаха да говорят един през друг. Еций обаче стоеше отстрани и внимателно наблюдаваше лицето на вестгота. Най-накрая, когато той отново заговори, всички замълчаха.