— Прости ми, господарю, ала точно това искаше да каже. Но от изток вече няма опасност за нас.
— Не! — повтори Еций, този път по-разпалено. — „Гледай на изток“ — той дойде да ме предупреди. Това означава… това означава: „Пази си гърба!“
И изведнъж скочи, като събори стола, забрави мъртвеца пред себе си и слисаните мъже в палатката.
— Флоренций! — изрева той.
— Да, господарю?
— Дойде ли обозът от Аурепия в лагера?
Флоренций се върна при масата и се разрови между няколко мокри от дъжда съобщения, разхвърляни върху нея. След малко откри онова, което му трябваше.
— Трябваше да пристигне преди два часа, господарю, но не е успял. Сигурно се е забавил заради бурята.
— Пътищата все още са добри. Съгледвачите ни свободно пътуват по тях, не може бурята да го е забавила — спря за миг Еций, размишлявайки. — Това не ми харесва. Няма какво да ги е забавило. Нещо се случва зад бойните ни линии.
— Невъзможно е, господарю. Това е голям обоз, със стражи и ескорт. Могат да се защитават добре, освен от най-сериозни атаки. А бежанците няма как да са нанесли някаква вреда…
— Не за тях мисля — рязко го прекъсна Еций. — Помниш ли какво говорихме снощи? За това, че Атила цели не само да спечели битката, а да унищожи нашата цивилизация?
— Помня — отговори Флоренций. — Но той се провали и в двете.
— Човек не се отказва лесно от такава цел. Атила със сигурност не би се отказал, никога. Намери главния отговорник по снабдяването. Кажи му веднага да провери защо обозът закъснява.
— Главния отговорник по снабдяването? — повтори Флоренций.
— Да. Върви!
— Господарю — продължи Флоренций, — днес той беше убит в битката.
— Убит! — викна Еций — Тогава прати помощника му.
— И той е мъртъв.
Еций гневно закрачи из палатката.
— По дяволите! Флоренций, нареди на хората да оседлаят конете. Сам ще отида да разбера какво се е случило с онзи обоз. Като предпазна мярка…
— Да оседлаят конете — имаш предвид личната ти охрана? Предполагаш, че с обоза се е случила някаква беда и възнамеряваш лично да напуснеш лагера през нощта само с един отряд от стражата ти, за да разбереш какво става, генерале?
Еций се замисли.
— Не. Нека не е личната ми охрана. Конната кохорта на отговорника по снабдяването, която трябваше да придружи обоза, ако днес не бяха влезли в боя. Петстотин конници. Да бъдат готови, преди следващият часови да застъпи на лост.
— И аз ще дойда с теб.
Еций погледна стареца, който седеше пред него на един крак и се опитваше да запази равновесие, и се усмихна.
— Днес ми служи добре, стари приятелю, и загуби крака си повторно. Подготви кохортата и иди да си отдъхнеш.
Флоренций поклати глава и излезе от палатката под проливния дъжд.
— Петстотин мъже — промърмори той. — За обоз, който просто е спрял да пренощува някъде.
III
Най-после дъждът спря и свеж хладен вятър започна да прояснява небето. Плътни облаци, пропити с влага, припряно се плъзнаха под пълната луна и предизвикаха бързата смяна на светлина и тъмнина. От хълма, където той и хората му бяха спрели с конете, Еций виждаше гористата равнина и черните лунни сенки на облаците, които препускаха по повърхността на земята и я шареха с непостоянни, менящи се сиви, бели и черни краски, като че ли битката от предния ден се бе пренесла в небесата. Той мрачно се зачуди на чия страна е застанал Бог тази вечер, но после бързо прогони тези мисли от ума си. Беше яздил десет мили в мрака с петстотин конници, които бяха вперили погледи в него и чакаха заповедите му.
Еций се взря в звездите през постоянно движещите се пролуки ясно небе.
— Още два часа до изгрев-слънце. Светлината е твърде непостоянна, за да можем да направим каквото и да било дотогава.
После си наложи да погледне надолу и прехапа устни, за да не заплаче от гняв и безсилие.
Пред тях се разкриваше гледка на пълно опустошение. От двете страни на пътя имаше преобърнати каруци с тлеещите останки от провизиите, които превозваха. Триста мъже лежаха мъртви и всичко наоколо беше потънало в тишина, защото дори леко ранените, които можеха да преживеят още някоя дъждовна нощ, очевидно са били умъртвявани там, където са паднали: нападателите бързо са прерязвали гърлата им, оставяйки непокътнати броните и ценностите им. Навсякъде се валяха останки от провизии. Това не беше нападение на изгладнели бежанци, които са търсели храна и плячка. Това беше клане.