— Предай се, хуне! — кресна Теодорих в ухото на Атила.
Атила изръмжа и се опита да се извие, за да отърси тези силни дребни пръсти, като в същото време притисна Флавий още по-здраво с ръце и крака. В този момент, дочули врявата, дотичаха Гауденций и Дидим, крещейки на момчетата да престанат.
— Какво става тук? Кой започна всичко? — изрева Гауденций, а Дидим подскачаше като подплашен паун и кършеше ръце заради тази нечувана варварска проява насред двореца.
Проснати един срещу друг на пода на коридора, където паднаха, след като Гауденций ги разтърва, Флавий и Атила се гледаха един друг. Погледът на хуна беше предизвикателен: очакваше противникът му да го издаде на баща си и да чуе какво е наказанието, което щеше да последва. Бе прекарал в Равена по-малко от час — как можа всичко да се обърка така ужасно за толкова кратко време?
— Очаквам отговор! Кой започна всичко това?
Флавий вдигна глава под развълнуваните, нетърпеливи погледи на останалите момчета.
— Никой, татко — излъга той. — Ние само… се боричкахме. Хунът ми показваше някои нови движения.
— Боричкахте се, така ли? И тримата изглеждахте готови да се убиете един друг. Но стига толкова. Сдобрете се и се махайте оттук.
Момчетата се изправиха на крака с гневни погледи и с ръце, плътно притиснати до тялото.
— Можех да те надвия — съвсем тихо каза Атила. В очите му се четеше предизвикателство.
Флавий го изгледа присмехулно.
— Да, заедно с телохранителите си — отвърна той също толкова тихо.
— Помирете се, казах! — повтори Гауденций сърдито.
Флавий погледна Атила със здравото си око и неохотно протегна ръка.
— Добре се биеш, хуне — процеди през зъби той. — Ще ми се да ги науча тези движения.
Атила го наблюдаваше с хладен поглед и повдигната с любопитство вежда.
— Римлянин да се бие като хун?
Флавий стисна зъби и утвърдително кимна и тогава, след миг колебание, Атила сърдито стисна ръката на римлянина. Сред екот от одобрителни викове останалите момчета отново подхванаха разговорите си и продължиха по прохода.
Изведнъж Флавий се отдели от другарите си и изтича обратно към мястото, където преди малко стана сбиването. Гауденций и Дидим се бяха върнали в атриума, където уреждаха настаняването на хунския отряд. Щом намери мястото, където стана спречкването, Флавий спря, огледа се и в един ъгъл до стената видя онова, което търсеше — кървавото парче месо, от което тръгна всичко. Вдигна го с два пръста и се затича след шумните си другари.
III
Един час след спречкването в двореца една млада слугиня подсушаваше Атила в банята, като внимаваше да не притиска драскотините и синините по гърба му. Той понесе тази процедура стоически, но когато един друг роб, помощник на фризьора на Дидим, се опита да забърше лицето му с напоена с благоухания гъба, младият хун видимо потръпна. Изтегнати върху ложета наблизо, Теодорих и Флавий го наблюдаваха с развеселени усмивки, макар римлянинът от време на време да трепваше от болка, когато преместеше парчето месо, което внимателно държеше до лицето си.
— Щом го държиш това месо на окото си — отбеляза Атила на своя монотонен, внимателен латински, — трябва бъдеш доволен, че келт не сложил подправки по него.
— Хмм — изсумтя Флавий и вдигна месото, за да го огледа изпитателно, — келтът няма толкова акъл, че да се сети за това. Или пък може да е решил, че вие, хуните, харесвате суровото месо по този начин.
Атила сбърчи нос.
— Много неук. Слагаме много подправки на месо — червен пипер, кимион, сол, разбира се…
— А как го готвите? — лукаво попита Теодорих.
Атила го погледна с презрение.
— Мислиш, че готвим на гърбове на конете, под краката си?
Теодорих виновно сведе очи.
— Така говорят.
— Ами, те прави — отговори Атила, а после внезапно се извъртя и цапна по ухото слугата, който се бе приближил от другата му страна в пореден опит да го намаже с благоуханното масло.
— Ако този с гъбата пак ме доближи, натиквам му го, където слънце не огрява.
Слугата изскимтя от болка и се отдръпна на безопасно разстояние, докато Флавий се тресеше в беззвучен смях.
— Принц Атила, сега ще те разведем из града — смени темата той. — Това е най-пропадналото място, което можеш да си представиш. Видя ли тресавищата и издигнатия път, по който ги прекосихте? Равена се намира на морския бряг, затова може да бъде нападната само по суша. Ето защо не ни трябва никаква защита, освен откъм пътя. Наричат Равена града, в който стените са ниски, а водата — висока, където кулите плават, а корабите стоят.