— И където жабите и комарите са най-видни граждани — засмя се Теодорих.
— И чиито богини закрилници са Фебра и Скаба — подхвърли Флавий.
За миг Атила замълча, озадачен от имената на божествата.
— Треска и Краста? Наистина ли градът е такова блато?
— Да, беше едно време — призна Флавий. — Тези богини имат древен олтар на форума…
— Чакай само да видиш форума! — прекъсна го Теодорих — Най-големият в света!
Атила хвърли гневен поглед към роба с гъбата и той замръзна на място, като че яростта на хуна го бе приковала към стената.
— Ами ти, Теодорих — подхвана Атила с подозрение в гласа, — твоят баща Аларих, враг на Рим, а теб позволяват разхождаш се по улици?
Флавий отново се засмя.
— „Позволяват“ ли? Теодорих тая дума не я знае. Дидим го заболяха ръцете да го бие всеки път, когато избяга от двореца, и сега евнусите се преструват, че не са го видели, когато се измъква навън. А излезе ли на улицата, веднага се слива с тълпата, като че ли е най-обикновен синковец на някой патриций, тръгнал да си търси белята. И с теб ще е така.
Атила изсумтя, докато прокарваше пръсти по белезите на скулите си.
— Мисля, че римляни виждали много малко хуни.
— Ще свикнат с теб — рече кратко Флавий, стана и оправи туниката си. — Хайде. Какво се бавиш?
Атила разтърси глава в ръцете на момичето, което беше приключило с подсушаването на дългите му коси и сега се опитваше да разреше възлите, които се бяха заплитали седмици наред, с гъстите зъбци на гребен, изработен от черупка на костенурка.
— Друзила — сгълча я Флавий. — Остави го на мира!
Атила въздъхна с облекчение и бързо нахлузи чистата римска туника, която го чакаше на закачалката.
Половин час по-късно момчетата стояха посред великолепния форум на Равена, Флавий сочеше Траяновия акведукт и разкошната Порта Орея на отсрещната страна, а в далечината — пристанището, издадено навътре в морето и пълно с кораби, дошли от всички краища на земята. Имаше и много други кораби, изтеглени за поправка на сух док в огромните корабни работилници. Във въздуха се носеха гласовете на продавачите, които хвалеха стоката си, а по пътя си момчетата трябваше да избягват всевъзможни препятствия — ръчни колички, пълни с осолена аншоа и мариновани миди, роби на разни търговци, които крепяха на главите си кули от хитро подредени един в друг калаени съдове за готвене, подрънкващи на всяка тяхна крачка, и жарници с дървени въглища, поставени върху колички, върху които се печаха заешки кълки и диви птици от околността и излъчваха прекрасен аромат. През тълпите си проправяха път жонгльори и акробати и с викове привличаха вниманието на минувачите, а многобройни гадатели си съперничеха за дланите и монетите на хората. На една страна двама мургави мъже с тюрбани на главите и със затворени очи седяха на едно килимче и напяваха странна мелодия, а една змия се извиваше, хипнотизирана от писъка на гайда. На друга — танцьори от Африка подскачаха и се въртяха под неистовия ритъм на барабани, а между тях, без дори да го закачат, се промъкваше стар чародей със слепи очи, преобърнали се в орбитите си, и предлагаше услугите си за забъркване на любовни еликсири, възвръщане на мъжката сила и вадене на зъби.
В покритите галерии по всички срани на площада бяха наредени постоянни магазинчета и гостилници, пред чиито врати стояха клакьори, хвалеха качеството на стоката и всеки се стремеше да вика по-високо и по-красноречиво от останалите. На парцела, който се намираше най-близо до пристанището, група предприемчиви ефески проститутки. Бяха отворили долнопробен бордей до тъмната стена на огромната базилика. Когато момчетата минаха покрай тях, те сладострастно разлюляха бедра и засочиха към редиците малки дървени бараки с навеси от платнища, които едва побираха по едно-единствено сгъваемо легло.
— Това е центърът на Равена — центърът на цивилизацията! — гордо отбеляза Флавий и с широк театрален жест показа цялото внушително пространство. — По-голям е дори от форума в Рим. Цял свят се стича тук. Хайде!
Но Атила се спря и се огледа учуден наоколо.
— „Център на цивилизацията“ — подсмихна се той. — На хубаво място е този „форум“. В моята страна също имаме форум, просторно място. Ще го видиш, като отидеш, Флавий.
— Да вървим — прекъсна го Теодорих. — Ще ви покажа нещо, което и двамата не сте виждали.