— Има влиятелни приятели на високи постове. Не е допускал никакви грешки. Държи се примерно и изглежда убедителен, искрен. И е вратичката на Ал Кайда към Бомбата.
Дайкович се размърда на стола си.
— Защо не го арестуват? Или поне да анулират разрешението му за достъп до класифицирана информация?
Тъкър се наведе напред.
— Толкова ли си наивен, Чарли?
— Не, надявам се.
— Според тебе какво става в тая страна? Както по време на Студената война сред нас проникваха червени, сега проникват джихадисти. Американски джихадисти.
— Разбирам.
— Виж сега, тоя тип е недосегаем, понеже се радва на височайша закрила. Няма нищо конкретно, естествено. Натъкнах се на информацията съвсем случайно и не съм от хората, дето ще се подвоумят да защитят родината си. Само си представи какво ще направи Ал Кайда с ядрена бомба.
— Невъобразимо.
— Добре те познавам, Чарли. Ти беше най-добрият от специалните части под мое командване. Притежаваш способности, каквито няма никой друг. Въпросът е колко обичаш родината си.
Дайкович сякаш се изду на стола си.
— Няма защо да ме питате, господин генерал.
— Известно ми е. Затова си и единственият, с когото посмях да споделя тази информация. Мога да кажа само, че понякога човек трябва да взима патриотичния си дълг в собствените си ръце.
Дайкович не каза нищо, но по обветреното му лице плъзна слаба червенина.
— Според последните ми данни тоя тип е във Вашингтон. Отседнал е в мотел „Луна“ в Додж Парк. Смятаме, че ще се свърже с друг джихадист. Може би се готви да предаде документи.
Дайкович мълчеше.
— Не знам докога ще е там, нито къде ще отиде. Носи компютър, естествено, който е не по-малко опасен от самия него. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Разбирам всичко. И ви благодаря, че ми давате такава възможност.
— Аз ти благодаря, Чарли. От все сърце. — Стисна ръката на Дайкович и в спонтанна проява на вълнение го притегли към себе си и силно го прегърна.
Докато гостът му си тръгваше, на Тъкър му се стори, че вижда сълзи в очите му.
8.
Скайлайн Драйв заобиколи Стормтауър Ридж и отзад се показа Манахоук Лодж & Ризорт, група кооперации и къщи в алпийски стил, струпани около хотел и игрище за голф в подножието на планината Стормтауър. В мъгливата далечина синееха многобройните върхове на Блу Ридж.
На входа на курорта Дайкович отпусна педала, спря на портала и каза:
— Имам резервация.
Охраната му махна да продължи.
Крю беше оставил този адрес в мотел „Луна“ — „в случай че някой го потърси“, според рецепционистката. В момента бе отседнал в курорта — уединен, отдалечен и несъмнено с много охранителни камери. Тъй че или, както предполагаше Тъкър, Крю се готвеше да се срещне с някой от своите… или това беше капан. Последното изглеждаше по-вероятно. Но капан за кого? С каква цел?
Мина по отбивката, паркира отпред и даде на служителя петдоларова банкнота.
— Връщам се след пет минути.
— О, да — отвърна жената на рецепцията на въпроса му. — Гедеон Крю пристигна тази сутрин. — Затрака на клавиатурата. — Остави съобщение за вас, че се изкачва на Стормтауър…
— За мене ли?
— Ами, в съобщението пише, че щял да го потърси някой, на когото да предадем къде е отишъл.
— Ясно.
— Тук пише, че щял да се изкачи на Стормтауър по Соумил Трейл и да се върне към шест.
— Колко дълго е изкачването?
— Около два часа в едната посока. — Тя се усмихна и плъзна поглед по тялото му. — За вас сигурно по-малко. Съобщението е оставено на рецепцията… точно преди двайсет минути.
— Имате ли карта на планината?
— Разбира се.
Жената му даде подробна топографска карта, на която ясно бяха означени туристическите маршрути. Дайкович се върна при колата си и седна зад волана. Началото на Соумил Трейл не беше далеч. Според картата пътеката лъкатушеше нагоре по планинския склон, очевидно следвайки стар горски пожарникарски път.
Крю можеше да е дал указанията на рецепцията, за да го открие човекът с когото имаше среща. И все пак изглеждаше малко вероятно. Никой шпионин нямаше да е толкова несръчен, че да остави такава следа. Да, повече приличаше на капан. Не конкретно за него, а за всеки, който го преследва. В такъв случай джихадистът трябваше да е на планината и да чака в засада край Соумил Трейл.
Дайкович разгледа картата. Имаше много по-бърз и по-пряк път до върха — минаваше по главната просека за ски лифта от задната страна на планината.
Той пресече курорта и игрището за голф и стигна до паркинга на ски лифта. Слезе, отвори багажника и извади кутия за пистолети. Върна се в колата и отключи кутията, която съдържаше колт M1911 и раменен кобур. Сложи си кобура със заредения пистолет и си облече яке. Затъкна в колана си нож и още един в кубинката си, а в джоба на крачола си пъхна берета двайсет и втори калибър. В малката си раница сложи патрони, бинокъл и две бутилки вода.