— Къде е Максуел Смарт2? — пошегува се Гедеон, като се оглеждаше наоколо. Гарса го погледна, този път без усмивка, но не отговори.
Озоваха се в огромно помещение, високо най-малко четири етажа, осветено сякаш от стотици халогенни лампи. Стените бяха опасани с метални галерии. На голямото колкото бейзболно игрище първо ниво имаше редици грамадни стоманени маси с най-различни неща — полуразглобени самолетни двигатели, свръхсложни 3-D модели на градски райони, макет на нещо, което приличаше на атомна електростанция, подложена на терористична атака със самолет. На една особено голяма маса в отсамния ъгъл се виждаше макет на морско дъно с разрез на геологическите пластове. Между масите се движеха хора с бели престилки, водеха си бележки върху таблети или тихо разговаряха.
— И това е фирмена централа?! — попита Гедеон. — Повече прилича на киностудио за визуални ефекти.
— И така може да се каже — отвърна Гарса, докато го водеше напред. — Само че тук се произвеждат истински неща.
Гедеон го следваше покрай масите. На една видя абсолютно точни макети на Порт о Пренс преди и след земетресението. Миниатюрни флагчета маркираха схемата на катастрофата. На друга имаше грамаден макет на космически модул, целия в тръби, цилиндри и слънчеви панели.
— Онова там ми е познато — посочи той. — Международната космическа станция.
Гарса кимна.
— Както изглеждаше, преди да излезе от орбита.
— Да излезе от орбита ли? — Гедеон го погледна изненадано.
— За да изпълни втората си роля.
— Какво да изпълни? Сигурно се майтапите.
Гарса му отправи мрачна усмивка.
— Ако смятах, че ще приемете думите ми сериозно, нямаше да ви кажа.
— С какво се занимавате тук, за бога?
— С инженерство и пак с инженерство, нищо повече.
Стигнаха до отсрещната стена, качиха се с открит асансьор до галерията на четвъртия етаж и минаха през врата, която ги отведе в лабиринт от бели коридори. Накрая влязоха в малка заседателна зала с нисък таван и спартанска мебелировка. В средата имаше полирана дървена маса. По голите бели стени не висяха нито картини, нито фотографии. Гедеон се опита да измисли подходяща шега, ала не му хрумна нищо. Пък и само щеше да си изгуби времето с Гарса, който явно бе имунизиран срещу всякаква духовитост.
На масата седеше мъж в инвалидна количка — навярно най-необикновеният човек, когото Гедеон беше виждал. Съвсем късо подстригана прошарена кестенява коса, голяма глава. Под високото чело блестеше едно-единствено сиво око, настойчиво вперено в него. Второто беше скрито под черна копринена превръзка като на пират. По дясната страна на лицето му се спускаше морав крив белег, започващ от косата, минаващ под превръзката и изчезващ под яката на синята му риза. Черен костюм на тънки райета допълваше зловещия му вид.
— Доктор Крю — каза той и на лицето му се изписа бледа усмивка, която ни най-малко не смекчи суровото му изражение. — Благодаря, че дойдохте толкова отдалече. Заповядайте, седнете.
Гедеон седна, но Гарса остана прав отзад.
— Какво, няма ли кафе или вода от Фиджи? — попита подигравателно Гедеон и се огледа.
— Казвам се Илай Глин — без да обърне внимание на думите му, се представи мъжът. — Добре дошли в „Ефективни инженерни решения“.
— Предварително се извинявам, че не си нося сиви-то. Вашият приятел Гарса бързаше.
— Не обичам да си губя времето. Ако проявите любезността да ме изслушате, ще ви изложа задачата.
— Тя има ли нещо общо със Света на Дисни, който видях долу? Самолетни катастрофи, природни бедствия — на това ли му викате „инженерство“?
Глин го измери с поглед.
— Освен всичко останало, ЕИР се специализира в анализ на неизправности.
— Анализ на неизправности ли?
— Да. Как и защо се повреждат нещата — независимо дали се отнася за атентат, самолетна катастрофа или терористична атака. Това е жизненоважен елемент от решаването на инженерни проблеми. Анализът на неизправности е другото лице на инженерството.
— Не съм сигурен, че ви разбирам.
— Инженерството е науката за начините да направиш нещо. Но това е само половината от предизвикателството. Другата половина е да анализираш всички възможности за неизправност — за да бъдат избегнати. ЕИР се занимава и с двете. Ние решаваме изключително сложни инженерни проблеми. И изследваме неизправностите. И никога не сме се проваляли и в двете неща. Никога. С едно дребно изключение, върху което все още работим. — Той махна с ръка, сякаш пропъждаше досадна муха. — Тези две неща, инженерството и анализът на неизправности, са основният ни бизнес. Видимият ни бизнес. Но те са и наше прикритие. Защото зад публичната фасада ние от време на време изпълняваме и изключително необикновени конфиденциални поръчки на специални клиенти. Много специални клиенти. И имаме нужда от вас за една от тези поръчки.