Гедеон се зачерви от гняв, но си пое дълбоко дъх и се овладя.
— Ако не искате да ми отговорите на този въпрос, навярно ще отговорите на друг: от самото начало ли възнамерявахте да привлечете Дайкович на своя страна?
Гедеон продължаваше да мълчи. Не му се вярваше, че всичко това се случва наистина.
— Имате думата ми, че каквото и да кажете, ще си остане между тези стени. Както може би се досещате, ние можем да пазим тайна.
Гедеон се колебаеше. Всъщност Глин го беше хванал натясно. Ала той усещаше, че зад суровата безизразна фасада този човек е откровен.
— Добре — въздъхна накрая той. — Цялата работа беше планирана отначало докрай. Подготвих засадата, като знаех, че няма да дойде самият Тъкър — генералът беше страхливец. Проучих фирмата му и хората, които работеха в нея. И стигнах до заключението, че ще прати Дайкович, който е свестен човек. Знаех, че мога да се справя с него, и се надявах да го привлека за своята кауза. Получи се. Накрая заедно довършихме… операцията.
Глин кимна.
— Както си и мислех. Шедьовър на социалното инженерство в много отношения. Обаче сте допуснали една грешка. Каква?
— Пропуснах онзи проклет нож в кубинката му.
Глин най-после се усмихна и лицето му за пръв път придоби почти човешко изражение.
— Отлично. Обаче операцията не е минала безпроблемно. Дайкович е бил ранен. Как се случи?
— Тъкър не беше глупак и усети, че Дайкович го лъже.
— Как?
— Сержантът отказа да пие с него. Според нас това го е издало.
— Значи грешката е на Дайкович, не е ваша. Което доказва моето твърдение. В цялата операция сте сбъркали само веднъж. Никога не съм виждал такова нещо. Вие определено сте най-подходящ за тази работа.
— Имах десет години да измисля как да унищожа Тъкър. А сега вие ми давате четири часа.
— Този проблем е много по-елементарен.
— А ако не успея?
— Ще успеете.
Мълчание.
— Още нещо: какво ще правите с това китайско оръжие? Не искам по никакъв начин да навредя на страната си.
— Всъщност Съединените американски щати са мой клиент.
— Я стига, те биха използвали ФБР за такава работа — няма да наемат компания като вашата, колкото и да е специализирана.
Глин бръкна в джоба си и извади визитна картичка. Сложи я на масата и я побутна с пръст към него.
Гедеон впери очи в картичката, на която беше отпечатан герб на държавна институция.
— Директорът на Националното разузнаване?!
— Щях да се изненадам, ако вярвахте на всичко, което ви казвам. Можете да проверите лично. Обадете се в министерството на вътрешната сигурност и поискайте да разговаряте с този господин. Той ще потвърди, че ние сме техен подизпълнител и вършим законна и патриотична работа за родината си.
— Изобщо няма да ме свържат с него.
— Използвайте моето име и веднага ще ви свържат.
Гедеон не посегна към картичката, а се вторачи в Глин. Сто хиляди долара. Парите си ги биваше, но тази работа му се струваше изключително трудна. Опасна. А и увереността на Глин в него беше напълно неоснователна.
Той поклати глава.
— Господин Глин, допреди месец целият ми живот беше посветен на едно-единствено нещо. Цялата ми енергия отиваше за него. Сега съм свободен. Имам много да наваксвам. Искам да си създам приятелства, да се установя на едно място, да се оженя и да имам деца. Искам да науча сина си да лови риба. Сега разполагам с цялото време на света. Тази ваша работа — е, струва ми се адски опасна. Поех достатъчно рискове, стигат ми за цял живот. Разбирате ли? Вашето предложение не ме интересува.
Последва още по-дълго мълчание.
— Решението ви окончателно ли е? — попита инвалидът.
— Да.
Глин погледна към Гарса и му кимна. Той бръкна в куфарчето си, извади някаква папка и я сложи на масата. Беше медицинско досие с червен етикет. Глин го отвори. Вътре имаше рентгенови снимки, томографии и резултати от лабораторни изследвания.
— Какво е това? — попита Гедеон. — Чии са снимките?
— Ваши — мрачно отвърна Глин.
14.
Гедеон плахо се пресегна и взе папката. Имената от рентгеновите снимки и томографиите бяха изрязани, а в резултатите от изследванията — замазани с черно.