Той я надигна и отпи глътка, после още една. Зачака, усещаше проникващото в тялото му вцепенение. Не помогна.
— Можете да прекарате последната си година, като се забавлявате, като вземете всичко от живота — тихо каза Глин. — А можете да я прекарате по друг начин — като работите за родината си. Аз мога само да ви предложа този избор.
Гедеон пресуши чашата си.
— Още една? — попита Гарса.
Гедеон направи отрицателен жест.
— Можете да свършите тази работа за нас — продължи инвалидът. — За една седмица. После решете. Поне ще имате достатъчно пари, за да изживеете оставащото ви време сравнително комфортно.
Последва мълчание. Гедеон местеше поглед от папката към Глин и обратно.
— Добре, съгласен съм. — Вдигна папката, после отново погледна Глин. — Само че имам едно условие. Ще взема това и ще проверя всичко. Ако се окаже лъжа, лично ще ви държа отговорен.
— Отлично. — Глин плъзна по масата друга папка. — Това е информацията за задачата ви. Вътре ще откриете сведения за обекта и негови снимки. Казва се У Лонгуей, но се представя и като Марк У. Използването на западно име е широко разпространено сред китайските учени. — Той се отпусна назад. — Мануел?
Гарса се приближи и с едната си ръка постави на масата тежка пачка стодоларови банкноти, а с другата — колт „Питон“.
— Парите ще покрият случайните ви разходи — поясни Глин. — Можете ли да боравите с това оръжие?
Гедеон взе парите и претегли колта в длан.
— Бих предпочел стоманата да е със сатенено покритие.
— Ще се уверите, че синкавият оттенък е по-подходящ за нощна работа — сухо отвърна Глин. — По време на операцията при никакви обстоятелства и по никаква причина не се опитвайте да се свържете с нас. Ако е необходимо, ние ще ви открием. Разбирате ли?
— Да. Защо?
— Любознателният ум е достоен за възхищение. Господин Гарса, моля, изпратете доктор Крю. Няма време за губене.
Докато двамата се насочваха към вратата, Глин прибави:
— Благодаря ви, Гедеон. Много ви благодаря.
15.
Гедеон спря лимузината на забранено за паркиране място зад опашката от таксита на изхода за пристигащи пътници на Терминал 1. Продължаваше да си мисли за разговора с министерството на вътрешната сигурност, където се беше обадил от уличен телефон веднага след срещата в ЕИР. Реши да набере номера на централата, а не този от визитната картичка, отговори му някаква телефонистка, той спомена името на Глин и моментално го свързаха със самия директор. След десет смайващи минути той затвори, като все още се чудеше как е възможно да изберат тъкмо него за тази шантава задача. Директорът неколкократно повтори: „Имаме пълно доверие в господин Глин. Никога не ни е подвеждал“.
Гедеон се отърси от тези мисли и се опита — с по-малък успех — да се отърси от другите, по-мрачните, свързани със здравето му. По-късно щеше да има време за това. В момента трябваше да се съсредоточи върху едно-единствено нещо: върху непосредствения проблем.
Наближаваше полунощ, но на летище „Кенеди“ цареше невероятно оживление — пристигаха последните няколко самолета от Далечния изток. Докато седеше в колата до тротоара, видя, че го наблюдават две ченгета от транспортна полиция. След малко се приближиха, физиономиите им бяха надути и намръщени.
Той слезе от лимузината и им отправи арогантна усмивка. Тъмният му костюм лепнеше по тялото му в лятната нощ.
— Защо сте спрели тук? — сопна му се първият полицай, дребен, слаб и агресивен като пор, и демонстративно извади кочан с квитанции за глоба. — Лимузините чакат ей там! — И посочи с ръка. Листовете на кочана трепереха от раздразнението му.
Вторият полицай, дебел и потен, се чумереше страховито.
Гедеон скръсти дългите си ръце, стъпи с крак върху предната броня и спокойно се усмихна на дебелака.
— Полицай Костело, предполагам?
— Казвам се Горски — отвърна онзи.
— О, напомняте ми на Костело.
— Не познавам такъв — заяви Горски.
— Няма никакъв полицай Костело — отсече слабият.
— А вие нямате право да спирате тук.
— Чакам един ВИП… Знаете за това, нали? — Гедеон намигна, извади пакетче дъвки, разкъса опаковката и им предложи.
Дебелият си взе една.
— Я дайте да ви видим лиценза за превоз на пътници — каза слабият и стрелна партньора си с ядосан поглед.
Гедеон извади лиценза, който беше взел „под наем“ заедно с лимузината — срещу значителна сума, — и му го подаде. Дребното ченге го грабна от ръката му, вторачи се в него и го връчи на другия. Дебелакът сви устни, напрегнато вперил очи в документа. Гедеон замислено задъвка дъвката си.