— Известно ви е, че не можете да спирате тук — повиши глас слабият полицай. — Ще ви глобя и след това се преместете на определеното за лимузини място. — Отвори кочана и започна да пише.
— Недейте — спря го Гедеон. — От глобите ми избива уртикария.
Ченгето се намръщи.
— Явно не ме разбрахте — продължи Гедеон.
— Какво да разберем?
Той се подсмихна.
— Посрещам един ВИП.
— Хич не ми пука кого посрещате. Спирането тук е забранено. Без изключения. — Обаче химикалката престана да пише. Дебелият продължаваше да изучава лиценза му, съсредоточено свил влажните си устни.
Гедеон зачака.
— Та кого всъщност посрещате? — накрая попита дребният.
Гедеон се усмихна още по-широко.
— Знаете, че не мога да ви кажа. — Погледна си часовника. — Самолетът му пристига сега. От Далечния изток. Ще мине бързо през ВИП митницата и ще ме чака. Вътре. А не тук, на тротоара, да спори с двама лу… тъй де, полицаи.
Горски му върна документа и изсумтя:
— Лицензът и стикерите изглеждат наред.
— Не са ни предупреждавали за пристигането на ВИП — рече дребният. Гласът му вече не беше толкова агресивен. — Съжалявам, но правилата са си правила.
Гедеон извъртя очи.
— Чудесно. Значи не знаете нищо. Е, мене не ме бърка. Като се замисля, давайте, напишете ми глобата. Ще я приложа към докладната записка. — Поклати тъжно глава и се обърна към лимузината.
Дребното ченге впери присвити очи в него.
— Щом пристига някой ВИП, трябваше да ни предупредят. Кой е, някой политик ли?
Гедеон спря пред отворената врата.
— Да речем, че е от вашите. Шефът. Човек, за когото се знае, че е само мъничко сприхав, когато стане някаква преебавка.
Двамата полицаи се спогледаха.
— Комисаря ли имаш предвид?
— Не сте го чули от мен.
— Трябваше да ни предупредят — повтори Горски, вече почти хленчеше.
Гедеон реши, че е време да играе твърдо. Добродушното му изражение изчезна и той си погледна часовника.
— Май трябва да ви го обясня по-ясно. Няма нищо сложно. Ако не посрещна човека при ескалаторите след една минута, ще хвърчат редки лайна. И знаете ли какво ще направя? Ще напиша докладна записка, в която ще се казва, че са ме спрели две тъпи транспортни ченгета, които са забравили да си проверят в имейла съобщенията за пристигане на ВИП-ове. — Извади бележник и химикалка. — Как се казвахте вие, Горски ли?
— Хмм… — Дебелакът погледна неуверено колегата си.
Гедеон се обърна към дребния.
— Ами вие? Нали искате да включа и вас в докладната записка? Как се казвате? Абът3 ли?
Изгледа изпепеляващо първо единия, после и другия.
Полицаите омекнаха.
— Ще ви наглеждаме лимузината — обеща дребното ченге и нервно се зае да изпъва предницата на униформата си. — Вървете да го посрещнете.
— Точно така, няма проблем — присъедини се към него Горски. — Ще ви чакаме тук.
— Правилно решение. И докато ме чакате, защо не се поупражнявате с „Кой е на първа?“ Обожавам този скеч. — Гедеон мина покрай тях и енергично влезе в огромното помещение за получаване на багаж. От двете му страни тракаха и скърцаха багажни колички. Отпред имаше два ескалатора, които бълваха потоци пътници. Той застана при групичката шофьори на лимузини, чакащи при ескалаторите с табелки с имена в ръце.
Ескалаторите продължаваха да изсипват човешкия си товар. Гедеон внимателно оглеждаше всяко лице с азиатски черти. Беше запомнил двете снимки на У, получени от Глин, ала имаше опасност ученият да е от онези хора, които на снимка изглеждат съвсем различно, отколкото в действителност.
Но не — ето го и него. Дребен, напрегнат наглед мъж с високо чело, старомодни очила с черни рамки и професорско сако от туид. Спусна се по ескалатора със сведени очи и прегърбени рамене, плах и незабележим. Дори не носеше пътна чанта или лаптоп.
Слезе от ескалатора, но вместо да се насочи към багажните конвейери, тръгна право напред, бързо подмина Гедеон и излезе през изхода за такситата.
Изненадан, Гедеон забърза подире му. Пред върволицата таксиметрови коли нямаше опашка. У се мушна под ограничителната лента, взе талон от диспечера и се качи на първия автомобил, форд „Ескейп“.
Гедеон се втурна към лимузината.
— Ей! Какво става? — извика дребното ченге.
— Не е на този терминал! — отвърна Гедеон. — Сбъркал съм! Господи, сега вече наистина се преебах!
— Измъкна от предния джоб на сакото си петдесетачката, която държеше за такива случаи, и им я подхвърли, докато се вмъкваше зад волана.
Двамата се метнаха към понесената от летния ветрец банкнота, а Гедеон потегли след бързо отдалечаващото се такси.
3
Абът и Костело — американски комедиен тандем от края на 30-те до 50-те години на XX век, най-известен със скеча „Кой е на първа?“. — Б.пр.