16.
Успя да го настигне на изхода за магистрала „Ван Вик“. Намали и продължи с умерена скорост, като се движеше на пет-шест коли зад него в не особено натоварения нощен трафик. От време на време се престрояваше в друга лента, изоставаше и отново се приближаваше, в случай че У е подозрителен.
Явно нито таксиметровият шофьор, нито ученият забелязваха, че ги следи, въпреки че лимузината му се набиваше на очи. Таксито избра обичайния маршрут до Горен Манхатън, излезе на Гранд Сентръл Паркуей и подмина стадиона Сити Фийлд, после и летище „Ла Гуардия“. Когато стигнаха до моста „Робърт Ф. Кенеди“, центърът на Манхатън се очерта напред като килим от блещукащи диаманти над тъмните води на Ист Ривър. Влязоха по моста на Трето авеню и вместо по Рузвелт Драйв потеглиха по Сто двайсет и пета улица през Източен Харлем, а после завиха към центъра по Парк Авеню.
„Сигурно отива в Горен Истсайд“ — реши Гедеон и за кой ли път мислено повтори плана си. Щеше да проследи таксито до целта му, да паркира наблизо и…
Изведнъж забеляза черен линкълн „Навигейтър“ със затъмнени стъкла. Движеше се в бавната лента и бързо се приближаваше.
Линкълнът настигна таксито и плътно се долепи зад него, въпреки че спокойно можеше да го изпревари. Гедеон изостана. Макар че лимузината очевидно беше нова, крушката над задния номер не светеше и той не се виждаше.
Гедеон се престрои в лявото платно и за кратко настъпи газта в опит да погледне през предното стъкло на джипа, ала толкова късно през нощта беше безнадеждно. Обзет от опасения, той отново изостана.
Таксито увеличи скоростта, но джипът направи същото. Таксиметровият шофьор опита да намали, ала линкълнът неотклонно продължи да го следва.
Това не вещаеше нищо хубаво.
Джипът скъси дистанцията и масивната му хромирана предна броня се долепи до задната броня на таксито — после с рев ускори и тласна форда настрани. Таксито поднесе с писък на гуми, после рязко отби в лявото платно. Линкълнът го последва и пак се приближи, за да го блъсне отново.
Фордът се върна в дясната лента и намали скоростта, но джипът ловко се вмъкна зад него и се заби в задната му броня, този път много по-силно. Таксиметровият шофьор за пореден път трябваше да ускори, за да коригира отклонението; воят на клаксона му огласи широкия булевард.
Линкълнът полетя напред, за да го блъсне, ала таксито рязко отби в лявото платно и зави на изток по Източна Сто и шестнайсета улица. Това беше един от главните търговски квартали в латиноамериканската част на Харлем и изведнъж се озоваха в по-оживен район — широка добре осветена улица с все още отворени барове и ресторанти, гъмжащи от хора въпреки късния час.
Джипът също зави и гумите му запищяха. Гедеон го последва и лимузината тромаво поднесе. С разтуптяно сърце той настъпи газта, за да ги настигне. Шофьорът на линкълна не се опитваше да спре таксито — явно искаше да убие пътниците му, като предизвика катастрофа.
Фордът увеличи скоростта в опит да избяга от преследвача си. Двете коли хвърчаха на изток по Сто и шестнайсета, лъкатушеха из трафика и предизвикваха яростен хор от клаксони, свирещи гуми и викове. Залепил потни длани за волана, Гедеон полагаше всички усилия да не изостава.
Профучаха покрай Лексингтън и продължиха към ярко осветеното кръстовище на Сто и шестнайсета и Трето авеню. Когато наближиха с над сто и десет километра в час, светофарът светна жълто. Гедеон рязко удари спирачки — нямаше начин да успеят. Линкълнът внезапно излезе в насрещното платно, изравни се с таксито и точно преди пресечката зави надясно и го блъсна силно отстрани. Фордът се завъртя сред облак дим, удари се в идващата откъм пряката кола, преобърна се и се стовари сред навалицата пред един пуерторикански ресторант. Разнесе се ужасяващ звук от сблъсък на метал в плът. Във въздуха полетяха тела и като парцалени кукли се запремятаха из кръстовището. Таксито с оглушителен трясък се заби в стъклената витрина на ресторанта и спря с предсмъртно изхъркване и гейзер пара. От изложените на витрината тави се посипа готвено месо: печени свински бутове, пръжки и прасенца на шиш се затъркаляха по смачкания форд и тротоара.
За миг се възцари страшна тишина. После изригнаха викове и писъци и хората се пръснаха като мравки, бягащи от огън.
Гедеон беше успял да спре точно преди светофара. Изскочи навън и се втурна към катастрофиралия автомобил. Точно в този момент към кръстовището се понесе автобус от градския транспорт — движеше се на север по Трето авеню най-малко с двайсет и пет километра в час над максимално позволената скорост. Спрял на пресечката, Гедеон безпомощно наблюдаваше връхлитащия рейс. Шофьорът забеляза какво става, удари спирачки, ала закъсня. Грамадните колела прегазиха няколко души, шофьорът изгуби управление и автобусът поднесе с ужасен писък на горящи гуми, после се наклони и се преобърна. Заби се в една кола в отсрещния край на кръстовището, спря и моторът му избухна в пламъци. Надаващите крясъци пътници разбиха прозорците и задната врата и се изсипаха навън, блъскаха се и се тъпчеха в опит да се спасят.