Гедеон отчаяно затърси с очи линкълна и го забеляза спрял на известно разстояние след кръстовището. Не остана обаче дълго там: двигателят му изрева и той полетя по Сто и шестнайсета, рязко зави на юг по Второ авеню и изчезна.
Гедеон затича към таксито, което лежеше на покрив със забита в ресторанта предница. Навсякъде имаше тела — едни мърдаха, други бяха неподвижни. По тротоара течеше тъмен бензинов поток и продължаваше по канавката към горящия автобус — който избухна със страхотен грохот и експлозията го вдигна във въздуха. Пламъците се извисиха чак до четвъртия етаж на околните сгради и осветиха адското зрелище със зловещо сияние. Стотици хора от съседните блокове отваряха прозорците си, надничаха и сочеха с ръце. Внезапно настана невероятен шум: крясъци и писъци, молби за помощ, мъчителни стонове, безконечният вой на клаксона на автобуса, пращенето на пламъците.
Гедеон клекна до форда. Предната лява страна беше смачкана до неузнаваемост. Тялото на шофьора буквално се бе смесило с разкъсания метал и строшените стъкла. Гедеон бързо мина откъм задната дясна страна. Ученият беше жив — очите му бяха отворени, устните му се движеха. Видя Гедеон и протегна към него окървавената си ръка.
Младият мъж хвана дръжката на вратата и се опита да я отвори, ала тя не поддаваше. Той легна по корем, пресегна се през строшения прозорец, хвана китаеца за ръцете и колкото може по-внимателно го измъкна на тротоара. Краката на У бяха ужасно обезобразени, целите в кръв. Гедеон го пренесе по-надалеч от разпространяващия се огън, чак зад ъгъла, и предпазливо го остави на земята. Извади джиесема си, за да позвъни в полицията, ала чу в далечината сирени, приближаваха се от всички посоки.
Смътно усещаше струпалата се зад него огромна навалица — застанали на безопасно разстояние, зяпачите наблюдаваха разиграващата се сцена с хипнотична похотливост.
Внезапно ученият го сграбчи с окървавената си ръка за шофьорската униформа. Изглеждаше озадачен, сякаш не знаеше какво му се е случило. После произнесе някаква дума.
— Моля? — Гедеон се наведе над него и почти долепи ухо до устните му.
— Роджър вие ли сте? — прошепна ученият на английски. — Роджър?
— Да — светкавично реагира Гедеон. — Аз съм. Роджър.
У каза нещо на китайски, после пак мина на английски.
— Запишете това, което ще ви кажа. Бързо. Осем-седем-едно-нула-пет-нула…
— Чакайте. — Гедеон извади химикалка и бележник.
— Дайте пак отначало.
У му продиктува поредица числа и Гедеон ги записа. Въпреки силния акцент гласът на У бе ясен, прецизен, педантичен — глас на учен.
87105003302201401047836415600221120519715013
51010017502503362992421140099170520090080070
04003500278100065057616384370325300005844092
060001001001001
Накрая млъкна.
— Това ли е? — попита Гедеон.
У кимна. После затвори очи и изхриптя:
— Знаете… какво да правите с това.
— Не, не знам. Кажете ми…
Ала китаецът беше изпаднал в безсъзнание.
Гедеон се изправи. Беше замаян и се чувстваше глупаво. По гърдите и ръцете му имаше кръв — кръвта на учения. Пожарни и полицейски коли вече пристигаха и задръстваха булеварда. Автобусът още гореше и в нощното небе се издигаха облаци задушлив черен дим.
— Боже Господи! — възкликна една жена: плачеше, вперила очи в ресторанта. — Каква трагедия! Каква ужасна трагедия!
Гедеон я погледна. После — докато наоколо се щураха полицаи, парамедици и пожарникари и воят на сирените изпълваше въздуха — заряза взетата под наем лимузина и бавно, за да не привлича внимание, тръгна към близката станция на метрото.
17.
Хенриет Ивлин отпусна клипборда, свали си очилата за четене и погледна младия мъж с измачкан и мръсен костюм, който току-що бе влязъл в приемната на спешното отделение. Изглеждаше добре — висок и слаб, с разрошена черна коса, падаща над яркосините му очи. Но боже мой, в какво състояние се намираше — омазани със засъхнала кръв ръце, безумни очи. Вонеше на бензин и изгоряла гума. И цял трепереше.
— Да? — твърдо, но не и нелюбезно каза тя. Обичаше в чакалнята да цари ред — трудна задача в болницата „Маунт Сайнай“ в гореща съботна нощ през юни.
— Приятелят ми… — припряно заговори мъжът. — Току-що го докараха. Ужасна катастрофа. Казва се У Лонгуей, но се представя като Марк У.