— Той е мъртъв и не искат да ми кажат.
— Кой?
— Партньорът ми. В спешното. Но не искат да ми кажат нищо, защото съм нямал документ.
— Фактически съжители ли сте?
Той кимна.
— Да, от пет години. Той е всичко за мен! И няма никакви роднини тук. — Погледна я умолително. — Моля ви, не го оставяйте да умре сам!
— Може ли? — Сестрата му премери пулса, постави му маншет и му измери кръвното налягане. — Добре сте, само сте разстроен. Просто се успокойте. Ще поговоря с рецепционистката.
Той кимна благодарно.
Сестрата отиде при Ивлин.
— Виж, запиши го като фактически съжител. Аз ще поема цялата отговорност.
После си тръгна, а Ивлин отвори електронния файл и прочете последната информация.
— Господин Крю?
Той скочи на крака и се приближи.
— Вашият приятел е тежко ранен, но е жив и положението му е стабилизирано — тихо му каза тя. — Ако попълните този формуляр, ще ви запиша като фактически съжител.
— Слава богу! — извика мъжът. — Жив е, слава на Господа!
Чакалнята избухна в ръкопляскания.
18.
Гедеон Крю огледа стаята в „Хауард Джонсън Мотор Лодж“ на Осмо авеню. Оказа се изненадващо прилична, добре обзаведена, без обичайната декорация в синьо и оранжево. И най-хубавото — имаше слот за айпод. Той извади устройството, замисли се, избра Бил Евънс и го включи. Носталгичните акорди на „Двама самотници“ изпълниха стаята. Гедеон допи двойното си еспресо и хвърли чашата в кошчето.
Няколко минути седя неподвижен на стола до малкото бюро, слушаше меланхоличната музика и си налагаше да се отпусне мускул по мускул, докато подреждаше събитията от деня в ума си. Само преди петнайсет часа беше ловил риба на Чихуахуеньос Крийк, а сега седеше в хотелска стая в Манхатън с двайсет хиляди долара в джоба, с надвиснала над главата му смъртна присъда и с кръвта на един непознат по ръцете.
Стана, смъкна ризата си и отиде в банята да се измие. После се върна в стаята и си облече чиста риза. Покри леглото с найлонови чували за смет и грижливо подреди отгоре дрехите на У, разрязани при приемането му в спешното отделение и впоследствие изхвърлени заедно с други медицински отпадъци. Адски трудно се беше добрал до тях. Накрая едва бе успял с помощта на сърцераздирателна история за нарушено обещание, хонконгски шивач и изгубено кученце.
След дрехите Гедеон извади съдържанието на портфейла на китаеца, дребните от джобовете му, паспорт, химикалка и стара самобръсначка в пластмасова кутия. Ножчето откри в джоба на сакото му. И толкова. Нямаше джиесем, блекбери, калкулатор или флашка.
Междувременно навън се съмна, през хотелските прозорци нахлу жълтеникава светлина и градът се събуди с автомобилни клаксони и рев на двигатели.
Гедеон се загледа в подредените с геометрична прецизност вещи, замислено опрял показалец в долната си устна. Ако ученият беше носил планове за нов вид оръжие, те нямаше да бият на очи — ако изобщо ги бе носил. Поредицата числа, която му беше продиктувал след катастрофата, явно не можеше да е целият план — дори в силно компресиран вид той би трябвало да обхваща значително количество дигитализирани данни, което означаваше, че Гедеон трябва да търси микрочип, магнитно записващо устройство или мехурчеста памет, холографско изображение, записано на някакъв носител, CD или DVD.
Струваше му се логично китаецът да е носил плановете със себе си — може би дори в тялото си. Потрепери от тази „екзотична“ мисъл и реши, че ще се занимава с „вътрешния“ въпрос по-късно — първо внимателно щеше да претърси малкото вещи на У.
Взе електронния уред, който беше купил преди малко — удивително, в Манхатън можеше да си осигуриш всичко по всяко време на деня и нощта, от бомба до свирка, — отвори кутията и го сглоби. Казваше се „Система против подслушване MAG 55W05“ и се използваше от частни детективи, ръководители и други параноични личности, страхуващи се от подслушвателни устройства. Гедеон набързо проучи ръководството за употреба и включи апарата.
После бавно и педантично плъзна палката му над дрехите на леглото. Нищо. Портфейлът и неговото съдържание — пари, визитки, семейни снимки — също дадоха отрицателен резултат, освен магнитната лента на единствената кредитна карта, която бе носил У. Когато палката мина над картата, устройството запиука и по електронния дисплей запремигва баркод. Явно лентата съдържаше данни, но не бе ясно колко: уредът съобщаваше само, че са по-малко от 64 К. Трябваше да измисли начин да ги качи в компютъра си и да ги проучи.
В китайския паспорт на У също имаше магнитна лента, разположена по външния край на предната корица, точно като на американските паспорти. Четецът на MAG 55W05 показа, че и в нея се съдържат данни, отново по-малко от 64 К. Гедеон замислено се почеса по главата. Изглеждаше прекалено малко, за да е план на секретно оръжие. Съвременната технология можеше силно да компресира данните, ала не беше сигурен точно колко.