Свърши в самия край на шоуто, когато пуснаха обичайната шумна имитация на копакабана. Повдигна отрязаното парче от мрежата и пропълзя вътре.
Колата беше разрязана на няколко части, толкова смачкани, че човек трудно можеше да ги разпознае. Навсякъде имаше кръв и слуз и миришеше като в кланица в горещ летен ден. Успя да открие задната част, където бе седял У, и се вмъкна в купето. Седалката още лепнеше от кръвта.
Като се опитваше да не обръща внимание на това, Гедеон пъхна ръце отзад и заопипва. Почти незабавно усети нещо твърдо и малко. Постави го в пликче с цип, което извади от джоба си, и триумфално го запечата.
Джиесем.
21.
През четирите години, откакто Роланд Блокър дежуреше нощем в гаража, не се беше случвало нищо. Абсолютно нищо. Нощ след нощ едно и също — едни и същи обиколки, една и съща успокоителна върволица среднощни черно-бели комедийни сериали. Блокър харесваше спокойствието и тишината на това огромно пространство. Винаги се чувстваше в пълна безопасност в склада с неговите тежки метални врати, аларми и неизменно бдителни камери, всичко това оградено с три и половина метрова телена мрежа, увенчана със спирали бодлива тел. Никога не го бяха обезпокоявали, нямаше опити за обир, нищо. Пък и всъщност нямаше какво да крадат, нито вътре, нито навън — освен катастрофирали коли, коли с неработещи двигатели, извадени от реки, коли с открити в багажника трупове, изгорели коли, коли, превозвали наркотици, коли, надупчени при престрелки. Какво да им крадат?
Ала сега, след инцидента, след като полицаите си тръгнаха, за пръв път изпитваше страх. Адски странна работа, онзи глас пред вратата. Наистина ли го беше чул? Две от отзовалите се на сигнала му ченгета бяха намекнали, че може да е заспал и да му се е присънило. Това го вбеси — никога не спеше на дежурство. Охранителните камери бяха постоянно включени и знае ли човек кой може да провери записите по-късно?
„Аз обичам Люси“ свърши и пуснаха „Селяндури в Бевърли Хилс“, любимия нощен сериал на Блокър. Започна встъпителната песен и той се опита да се отпусне. Дрънченето на банджото и пресиленият селски акцент винаги го караха да се усмихва. Наведе се, за да усили климатика, и насочи въздушните струи към себе си.
И тогава чу звук. Иззвънтяване — сякаш нещо метално леко е паднало на бетонния под. Свали крака от бюрото, припряно грабна дистанционното и изключи звука на телевизора.
Пак се разнесе иззвънтяване, този път по-близо. Сърцето му се разтуптя бясно. Първо гласът, а сега и това. Плъзна поглед по мониторите, но не видя нищо особено.
Да задейства ли пак алармата? Не, ченгетата щяха да го скъсат от подигравки. Замисли се дали да не извика и разбра, че това е пълна глупост — дори в склада наистина да имаше някой, той нямаше да отговори.
Блокър се изправи, откопча фенерчето от колана си и тръгна по посока на звука. Вървеше предпазливо, поставил дясната си ръка върху служебното си оръжие.
Когато стигна до мястото, от което се беше разнесъл звукът, плъзна лъча на фенерчето наоколо. В ъгъла бяха натрупани палети със стари части от коли, опаковани в найлон и грижливо надписани — веществени доказателства, изрязани от автомобилите още преди години — но още не можеше да ги изхвърлят.
Нищо. Просто беше нервен, уплашен от случката по-рано — и толкова. Може да бяха плъхове, нали? Върна се в малкия си офис, седна и включи звука на телевизора, този път малко по-високо от обикновено. Телевизионните гласове го успокоиха. Даваха една от любимите му серии — онази, в която банкерът инсценира индианско нападение срещу имението „Клампет“. Той си отвори нова кутия диетична кола и се приготви да й се наслади.
Звън!
Блокър се понадигна на стола, изключи звука на телевизора и напрегнато се заслуша.
Звън!
Равномерно, неестествено, почти преднамерено иззвънтяване — и идваше от същото място, по дяволите! На мониторите не се виждаше нищо. Той пак отхвърли мисълта да задейства алармата.
Изправи се и светна фенерчето. С дясната ръка откопча кобура и извади пистолета. Отиде пак в ъгъла, от който се разнасяха звуците, и спря с надеждата да ги чуе отново. Нищо. Продължи зад камарите палети, за да провери дали нещо или някой не се крие между тях и стената.
Тръгна бавно по дългата пътека между палетите, спря, преди да стигне до последната, и се заслуша. Пак нищо. Странна работа.
Колебливо се приближи до последните палети, заобиколи ги и плъзна лъча на фенерчето покрай стената.
Усети нещо като раздвижване на въздух зад себе си и рязко се завъртя. От сумрака изскочи черна сянка, ала преди да успее да извика, проблесна стомана, нещо го опари по шията, пред очите му причервеня — и всичко свърши.