Щом чу глухия тътен, се наведе напред и видя фаровете на бързо приближаващата се по тунела мотриса.
Изчака точния момент и след като се увери, че не идват други мотриси, скочи на релсите. От тълпата на перона се надигна галещ ухото му хор от крясъци, викове и предупреждения. Без да им обръща внимание, той прескочи релсите точно преди да пристигне мотрисата и се покатери на отсрещния перон. Посрещнаха го нови крясъци и викове. „Хората се вълнуват за щяло и нещяло — помисли си. — Майната им!“ Перонът беше толкова претъпкан, че никой не можеше да мръдне, и докато мотрисата спираше, той се вмъкна сред чакащите, смеси се с тях и моментално стана анонимен.
Когато влакът най-после потегли, Гедеон видя през мръсния прозорец облечения в анцуг азиатец на отсрещния перон. Гледаше тъпо.
„Майната ти и на тебе“, помисли си той и се извъртя така, че да може да чете „Поуст“ над рамото на стоящия до него пътник.
24.
Упоритият като бръмчене на комар звън прекъсна изключително приятния сън на Том О’Брайън. Той се надигна, изсумтя и погледна часовника. Девет и половина сутринта. Кой можеше да го смущава в този безбожен час?
Звънецът отново прозвуча, три къси натискания. О’Брайън изруга, отметна завивката, избута котката на пода, отиде до вратата и натисна бутона на домофона.
— Върви на майната си.
— Аз съм, Гедеон. Отвори.
— Известно ли ти е колко е часът?
— Първо ми отвори, после ще ми четеш конско.
О’Брайън натисна бутона за отключване на вратата, откачи веригата, върна се при леглото си, седна и заразтрива слепоочията си.
След минута се появи Гедеон. Носеше голяма пластмасова кутия. О’Брайън се вторачи в него.
— Ти ли си бе? Кога се домъкна в града?
Без да му обръща внимание, Гедеон остави кутията, отиде до прозореца, отмести завесата с показалец и надникна навън.
— Ченгетата ли те гонят? Още ли обираш музеи?
— Знаеш, че отдавна се отказах от това.
— Изглеждаш адски скапан.
— Винаги си бил наблюдателен. Това е едно от нещата, които харесвам в теб. Къде е кафето?
О’Брайън посочи към кухненския бокс в дъното на просторното помещение. Като гледаше да е по-далеч от мръсните съдове в мивката, Гедеон направи кафе и се върна при О’Брайън.
— Леле, как смърдиш! — възкликна приятелят му, докато си наливаше чашата. — И дрехите ти са отврат. Какво си правил, по дяволите?
— Плувах в Харлем и ме гониха в метрото, наложи се да прескачам релсите.
— Без майтап?
— Без.
— Вземи се изкъпи.
— С удоволствие. А, и дали ще можеш да ми дадеш някакви дрехи?
О’Брайън отвори дрешника, затършува в огромна купчина подозрително мръсни дрехи, избра няколко и му ги подхвърли.
След десет минути Гедеон беше изкъпан и облечен в относително чисти дрехи. Бяха му малко големи — О’Брайън не бе останал мършав като него — и имаха сатанистки изображения и емблеми на дет метал групата „Канибал Корпс“.
— Изглеждаш великолепно — одобри промяната му О’Брайън. — Ама много високо си вдигнал гащите. — Пресегна се и смъкна дънките до средата на задника му. — Ей така се носят.
— Имаш ужасен вкус за музика и облекло. — Гедеон ги вдигна отново до кръста си. — Виж, трябва да ми помогнеш. Имам няколко проблема, които можеш да решиш.
О’Брайън сви рамене и отпи глътка кафе.
Гедеон отвори пластмасовата кутия и извади един лист.
— Работя по една секретна задача. Не мога да ти разкрия много, освен че търся едни планове.
— Планове? Какви планове?
— За оръжие.
— Жестоко. Какво оръжие?
— Не знам. И наистина не мога да ти кажа повече.
— Гедеон му подаде листа. — Тук има някакви числа. Нямам представа какво означават. Искам ти да ми кажеш.
— Някакъв шифър ли е?
— Знам само, че са свързани с планове за оръжие.
О’Брайън се втренчи в листа.
— Веднага мога да ти кажа, че има теоретична горна граница в количеството информация, която може да се съдържа в тия числа, и тя не е достатъчна, за да представлява подробен план за някакъв тапешник.
— Числата може да са нещо друго — парола, банкова сметка или депозитен сейф, упътване към скривалище, шифровано име или адрес на човек за свръзка… а спокойно може да са и рецепта за китайска манджа.
О’Брайън се ухили. Отдавна беше свикнал с изчезванията и появяванията на приятеля си, с неговите мрачни настроения, потайни занимания и полукриминални навици. Това обаче биеше всичко. Той се вторачи в числата, после се ухили широко.