— Тия числа са абсолютно случайни.
— Откъде знаеш?
— Ами погледни ги — изсумтя О’Брайън. — Не може да са шифър. Просто не може.
— Тогава какво са?
О’Брайън сви рамене и остави листа.
— Какво друго носиш в тая кутия?
Гедеон бръкна вътре и извади паспорт и кредитна карта. Приятелят му ги взе — и двете бяха китайски.
— Всичко това… законно ли е?
— Нужно е — за страната ни.
— Откога стана патриот?
— Какво му е лошото на патриотизма, особено когато е доходен?
— Патриотизмът, скъпи ми приятелю, е последното убежище на мошеника.
— Спести ми левичарското си дрънкане. Нещо не те виждам да си събираш багажа и да заминаваш за Русия.
— Добре де, добре, стига си се палил. Та какво да правя с тоя паспорт и тая кредитна карта?
— И двете са с магнитни ленти, които съдържат информация. Искам да я свалиш и анализираш, да видиш дали в нея не е скрито нещо необичайно.
— Лесна работа. Друго?
Гедеон отново се наведе над кутията, с невероятна тържественост извади пликчето с джиесема и му го подаде.
— Това е адски важно. Беше на един китайски физик. Искам да извадиш цялата информация от телефона. Вече свалих списъка на последните му разговори и контактите му, но е подозрително кратък — може да има скрити или изтрити номера. Ако го е използвал за интернет, искам цялата история. Ако има снимки, искам и тях. И накрая най-важното — мисля, че има голяма вероятност плановете за оръжието да са скрити в този телефон.
— Имаш късмет, че знам да чета и пиша на китайски.
— Според тебе защо съм тук? — попита Гедеон. — Понеже ми е домъчняло за грозната ти мутра ли? Дойдох при тебе, защото притежаваш най-различни дарби.
— При това не само интелектуални. — О’Брайън остави джиесема на масата. — Ще получа ли някакви мангизи и аз?
Гедеон измъкна от джоба си дебела пачка и каза:
— И то прилична сума.
Отдели десет влажни банкноти.
— Хиляда долара. Ще ти дам още хиляда, когато свършиш. И ми трябва за вчера, нали разбираш?
О’Брайън взе банкнотите и грижливо ги налепи на перваза да се сушат.
— Сериозно предизвикателство. Обичам предизвикателствата.
Гедеон се поколеба.
— И още нещо. — Гласът му изведнъж се промени.
О’Брайън се обърна към него. Гедеон вадеше някакъв кафяв плик.
— Това са рентгеновите снимки и томографиите на един приятел. Човекът не е добре и иска да ги види доктор.
О’Брайън се намръщи.
— Защо не се обърне към личния си лекар? Нищо не разбирам от медицина. Или пък ги занеси на твоя лекар, за бога!
— Зает съм. Виж, човекът просто иска друго мнение. Сигурно познаваш доста добри лекари тук.
— Ами, естествено, знам един-двама в медицинския факултет. — Отвори плика и извади една от снимките. — Името е изрязано.
— Човекът иска да запази анонимност.
— Цялата ти работа е мътна. Лекарите са скъпи.
Гедеон остави на масата още две стотачки.
— Просто го направи, моля те.
— Добре де, споко. — О’Брайън като че ли малко се сепна от изненадващо резкия тон на приятеля си. — Ще отнеме време обаче. Тия хора са много заети.
— Само внимавай и за бога, дръж си голямата уста затворена. Без майтап. Утре ще дойда пак.
— Не и преди обед, моля те — изпъшка О’Брайън.
25.
Хотелската стая на час беше очаквано мизерна, като във филм ноар от 50-те години на XX век: мигаща неонова реклама навън, големи мръсни петна по стените, таван от алуминиеви плоскости и покрит с петдесет пласта боя, провиснало легло и миризма на пържено в коридора. Гедеон Крю остави пазарските торби на леглото и почна да вади покупките.
— Как ще се чукаме, като кревата е зает? — нацупено попита от прага проститутката.
— Извинявай — отвърна той. — Няма да се чукаме.
— Тъй ли? Да не си от ония, дето само искат да си приказват?
— Хмм, не. — Гедеон извади всички покупки върху леглото и се вторачи в тях в очакване на вдъхновение; плъзгаше поглед по фалшиви шкембета и скули, изкуствени носове, перуки, бради, латекс, протези, татуировки, подплънки. И по току-що купените дрехи, разбира се. Трудно се беше отървал от преследвача си, който очевидно бе сериозен професионалист. Налагаше се да посети две места и имаше вероятност онзи или някой негов колега да дебне на едното или и на двете. Само дегизировка нямаше да е достатъчна — трябваше да се превъплъти в нова роля, за която щеше да използва проститутката. Гедеон се обърна и я огледа. Беше хубавичка — не някой дрогиран парцал, а с ясни очи и наперена. Боядисана черна коса, светла кожа, тъмно червило, стройна фигура, остро носле. Допадаше му готическият й вид. Той прерови дрехите, избра една черна тениска и я отдели. Камуфлажният панталон и черните кожени кубинки допълниха костюма.