— Нещо против да запаля? — попита тя, извади цигара, щракна запалката и дръпна силно. Гедеон пристъпи към нея, взе цигарата от ръката й, дръпна си и й я върна.
— И за какво е всичко това? — Проститутката посочи леглото с цигарата.
— Ще обирам банка.
— Ясно. — Тя издуха колелце.
Гедеон потисна желанието си да й изкрънка цигара и пак си дръпна от нейната.
— Ей, от какво ти е това на пръста? — полюбопитства тя, гледаше дясната му ръка.
— От много мислене и гризане на нокти.
— Супер. Та за какво съм ти аз?
— Ти ми помогна да взема тази… хмм… евтина хотелска стая, без да привличам внимание и да си показвам личната карта. Имам нужда от място, където да подготвя обира.
— Ти всъщност не се каниш да обираш банка — заяви тя. В гласа й се долавяше загриженост.
Гедеон се засмя.
— Позна. Аз съм кинаджия. Актьор и продуцент. Крейтън Макфалън, може да си ме чувала.
— Звучи ми познато. Имаш ли работа за мене?
— Иначе защо ще си тук? Ти ще играеш гаджето ми и така ще ми помогнеш да се потопя в една роля. Системата на Станиславски, чувала ли си за нея?
— Ей, и аз съм актриса. Казвам се Мерилин.
— Мерилин коя?
— Просто Мерилин. Бях статистка в една серия от „Момчетата от Медисън Авеню“.
— Знаех си! Аз ще променя външния си вид, обаче ти ще си останеш каквато си. Направо си идеална.
Проститутката му се усмихна и той за миг зърна истинската й личност под външността.
— Само че трябва да ми платиш още за такова нещо.
— Естествено. Колко взимаш за, да речем, шест часа?
— Зависи какво ще правя.
— Ще се разхождаш с мене в града.
— Виж сега, за шест часа работа обикновено печеля поне един бон, ама като знам как е в кинаджийския бизнес, нека са два. И ще прибавя нещо специално, само за тебе… щото си готин. — Тя се усмихна и погали долната си устна с показалец.
Гедеон извади от джоба си няколко банкноти и й ги подаде.
— Тук са петстотин. Останалото накрая.
Тя свъси вежди.
— Би трябвало да ми дадеш половината.
— Добре. — Той извади още пари. — Ще ти трябва ново име. Искаш ли да си Орхидея?
— Бива.
— Добре. Значи през следващите шест часа постоянно ще играем. Така действа системата на Станиславски. Но първо трябва да свърша някои неща, да се подготвя и прочее, тъй че ти можеш да си починеш.
Гедеон заоглежда покупките, като си представяше човека, в който искаше да се превърне. И после започна да се превъплъщава. Когато приключи с грима, фалшивите нос и скули, плешивото теме, шкембето — с които вървеше костюм на застаряващ псевдорокер, — се обърна към Орхидея, която любопитно наблюдаваше процеса и пушеше цигара от цигара.
— Леле. Жалко, много повече ми харесваше какъвто си беше преди.
— Това е роля — отвърна Гедеон. — Само още няколко минути и излизаме.
Извади списъка с контактите от телефона на У, отвори лаптопа си и го включи. „Слава богу, че има безплатен уайърлес“, помисли си. Вече предлагаха интернет във всеки хотел на час. Влезе в Мрежата и направи бърза проверка. Само един от номерата беше американски и носеше обозначението „Фа“. Китайска дума, която означаваше „започвам“. Освен това беше и плочка от играта маджонг — Зеленият дракон. Самият номер принадлежеше на някой си Роджър Марион от Мот Стрийт в Чайнатаун.
Роджър. Името, с което го бе нарекъл китайският учен.
Дегизиран така и придружаван от Орхидея, дори родната му майка нямаше да го познае. Преследвачите му търсеха само него — и нямаше да проявят интерес към някакъв застаряващ рокер и мадамата му.
— Сега какво? — попита проститутката.
— Сега ще идем на гости при един мой стар познат в Чайнатаун и после ще посетим един болен приятел в болницата.
— Имаме ли време за оная специална добавка, за която ти споменах? Нали разбираш, за да се потопиш по-добре в ролята? — Миглите й закачливо пърхаха, докато гасеше фаса в пепелника.
„Не, не, не!“, помисли си Гедеон, ала докато гледаше чипото й носле, черната й коса и свежата й кожа, с изненада се чу да отвръща:
— Какво пък, по дяволите. Мисля, че можем да отделим няколко минути.
26.
Мот Стрийт 426 се намираше в сърцето на Чайнатаун, между Гранд и Хестър. Гедеон Крю стоеше на тротоара и оглеждаше сградата отсреща. Типична кооперация от кафяви тухли, на долния етаж имаше месарница — „Хонг Ли“.
— А сега? — Орхидея запали поредната цигара.
Гедеон я взе от ръката й и си дръпна.
— Защо не си купиш цигари?
— Не пуша.
Тя се засмя.
— Защо не идем да хапнем нещо? Обожавам китайската кухня.