— Първо трябва да се видя с един познат. Имаш ли нещо против да ме почакаш тук?
— Какво? На улицата?!
Гедеон си спести ироничния коментар и извади банкнота от джоба си. „Господи — помисли си, — колко е хубаво да имаш пари!“
— Почакай ме в ей онзи ресторант. Едва ли ще се забавя повече от пет минути.
— Става. — Тя взе парите и бавно тръгна към заведението, като поклащаше задник. Минувачите извръщаха глави подире й.
Гедеон отново се замисли за непосредствения проблем. Не разполагаше с достатъчно информация за Роджър Марион, за да изиграе правдоподобна роля. Ала дори и кратката среща с него можеше да се окаже полезна. При това колкото по-скоро, толкова по-добре.
Огледа се, после тръгна към металната врата. Звънците бяха надписани на китайски. Нямаше нито един на английски.
Почеса се замислено по брадичката, огледа се и спря един минаващ по тротоара китаец.
— Прощавайте…
Мъжът го погледна.
— Да?
— Не знам китайски и се чудя кой е апартаментът на един мой приятел.
— Как се казва приятелят ви?
— Роджър Марион, но му викат Фа — нали знаете, плочката „Зеленият дракон“ от маджонг.
Мъжът се усмихна и посочи йероглифа срещу апартамент 4C.
— Ето го Фа.
— Благодаря.
Китаецът отмина, а Гедеон се вторачи в йероглифа и се постара да го запамети. После натисна бутона.
— Да? — почти незабавно прозвуча отговорът на чист английски.
Гедеон заговорнически сниши глас.
— Роджър? Аз съм приятел на Марк. Бързо ме пуснете да вляза.
— На кого? Как се казвате?
— Няма време за обяснения. Следят ме. Моля ви, отворете ми!
Домофонът забръмча, той влезе, качи се на четвъртия етаж по мърлявото стълбище и почука на вратата на апартамента.
— Кой е?
Видя окото на мъжа в шпионката.
— Казах ви: приятел съм на Марк У. Казвам се Франклин Ван Дорн.
— Какво искате?
— Числата са у мене.
Резето светкавично изщрака и вратата се отвори. На прага стоеше дребен бял мъж на около четирийсет и пет, с бръсната глава, идеално поддържана физика и мускули като на хрътка. Носеше тясна тениска и торбест панталон като долнище на пижама.
— Роджър Марион?
Рязко кимване.
— Да. Марк ви е дал числата, така ли? Дайте ми ги.
— Не мога, докато не ми обясните за какво става дума.
Мъжът подозрително свъси вежди.
— Не ви трябва да знаете. Ако наистина бяхте приятел на Марк, нямаше да питате.
— Трябва да знам.
Марион напрегнато се вторачи в него.
— Защо?
Гедеон не отговори и погледна в малкия претъпкан, но подреден апартамент. По стените висяха китайски картини, йероглифи в рамки и интересен пъстър гоблен с обърната свастика, заобиколена от символите ин и ян и спираловидни мотиви. Имаше и всевъзможни плакати и награди от състезания по кунгфу.
Отново насочи вниманието си към Марион. Той се взираше в него така, сякаш взимаше някакво решение. Не изглеждаше нервен. В поведението му имаше нещо, което подсказваше на Гедеон, че обикновено не се държи грубо, но ако се наложи, може да използва сила.
— Махайте се — каза мъжът. — Веднага се махайте. — И насочи заплашително показалец към Гедеон.
— Но числата са у мен…
— Не ви вярвам. Вие сте лъжец. Веднага се махайте.
Гедеон сложи ръка на рамото му.
— Защо мислите…
Марион с ужасяваща бързина го сграбчи за китката, изви я и го завъртя с гръб към себе си.
— Мамка му! — възкликна Гедеон от пронизалата рамото и ръката му болка.
— Вън! — Мъжът го изблъска, затръшна вратата и спусна резето.
Гедеон замислено заразтрива рамото си. Не беше свикнал да го изобличават. Усещането не бе от приятните. Беше решил, че е по-добре да измисли някаква история, отколкото да дойде при Марион без нищо, но се оказваше, че е сбъркал. Надяваше се, че не е започнал да губи уменията си.
Орхидея ядеше патица с бял ориз.
— Много е вкусно — отбеляза тя. От брадичката й капеше мазнина.
— Трябва да тръгваме.
Изведе я въпреки възраженията й и я поведе към Гранд Стрийт, където взеха такси.
— Болницата „Маунт Сайнай“ — каза Гедеон на шофьора.
— При приятеля ти ли? — попита жената.
Гедеон кимна.
— Болен ли е?
— Тежко.
— Съжалявам. Какво му е?
— Автомобилна злополука.
Каза истинското си име на регистратурата, като се постара да го чуе само дежурната сестра, макар да изглеждаше съвсем различно от онзи Гедеон Крю, който беше дошъл след катастрофата, и да предполагаше, че в огромната градска болница няма да се натъкне на някой, който вече го е виждал. Вече се беше обадил по телефона и бе научил, че са прехвърлили У в интензивното отделение. Нещо повече, съобщиха му, че китаецът излизал от комата. Още не бил в съзнание, но скоро щял да дойде на себе си.