„Скоро“ означаваше „сега“.
Разполагаше със съвършено изпипан социалноинженерен план. Щеше да разговаря с У, представяйки се за Роджър Марион, и да изкопчи от него всичко — местонахождението на плановете, значението на числата, абсолютно всичко. Беше анализирал плана си най-подробно и смяташе, че има поне деветдесет процента вероятност да успее. Съмняваше се, че У познава „Роджър“. Сигурно само се бяха чували по телефона, а след посещението си в Чайнатаун Гедеон имаше известна представа как говори той. Освен това китаецът щеше да е отпаднал и непредпазлив. А и нямаше да помни лицето му от кратката им среща след катастрофата. Гедеон щеше да се справи. Въпреки че бяха стреляли по него, въпреки плуването в реката, това щяха да са най-лесните сто хиляди в живота му.
Натоварената с други задачи дежурна сестра изобщо не си направи труда да сравни лицето му със снимката на личната му карта и направо ги упъти към голяма комфортна чакалня. Гедеон се огледа. Не видя познати лица, но знаеше, че преследвачът му е някъде наблизо.
— Докторът ще дойде след малко — каза сестрата.
— Не може ли просто да влезем при Марк?
— Не.
— Казаха ми, че е много по-добре.
— Ще трябва да изчакате доктора — отсече тя.
Лекарят се появи след няколко минути, едър мъж с рошава бяла коса и тъжно и дружелюбно изражение.
— Господин Крю?
Гедеон скочи от мястото си.
— Да, докторе, аз съм. Как е той?
— Тази дама…
— Дамата е моя приятелка. Дойде с мен за подкрепа.
— Да, добре — каза лекарят. — Елате с мен.
Последваха го в по-малка чакалня, по-скоро офис, празен. Докторът затвори вратата и каза скръбно:
— Господин Крю, с огромно съжаление трябва да ви съобщя, че господин У почина преди около половин час.
Гедеон се втрещи.
— Ужасно съжалявам — каза докторът.
— И не ми се обадихте… за да съм с него в последния му миг!
— Опитахме се да се свържем с вас на оставения от вас номер.
„По дяволите“, помисли Гедеон. Беше изгубил джиесема си в реката.
— Господин У показваше признаци за стабилизиране и известно време бяхме обнадеждени. Но той беше ранен много тежко и получи сепсис, което се случва често при такива травми. Направихме всичко възможно, но не успяхме да го спасим.
Гедеон мъчително преглътна. Орхидея утешително сложи ръка на рамото му.
— Има някои документи, за съжаление задължителни, които трябва да попълните като негов най-близък. За погребението и още някои подробности. — Лекарят му подаде кафяв плик. — Не е нужно да го правите веднага, но бихме искали да знаем колкото се може по-скоро. След три дни тялото на господин У ще бъде откарано в градската морга и там ще изчакат вашите инструкции. Искате ли да уредя да го видите?
— Хмм, не, не, няма нужда. — Гедеон взе плика. — Благодаря, докторе. Много ви благодаря за всичко.
Лекарят кимна.
— Марк случайно… да е казал нещо, преди да умре? Когато сутринта разговарях със сестрата, тя ми съобщи, че идвал в съзнание. Ако е казал нещо, каквото и да е, даже да е прозвучало безсмислено, искам да знам.
— Господин У проявяваше признаци, че идва на себе си, но така и не дойде в съзнание. Не каза нищо. И после получи сепсис. Ужасно съжалявам. Ако това е някаква утеха за вас, той изобщо не страда.
— Благодаря ви, докторе.
Лекарят кимна и си тръгна.
Гедеон се тръшна на един стол. Орхидея седна до него и го изгледа загрижено. Той бръкна в джоба си, извади пачка банкноти и й я подаде.
— Това е за теб. Когато си тръгнем от болницата, ще се качим заедно на такси, обаче аз ще сляза след малко, а ти ще продължиш закъдето искаш.
Тя не взе парите.
— Благодаря ти за помощта — прибави Гедеон. — Много съм ти признателен.
— Крейтън, Крю или както там се казваш, наясно съм, че тая работа няма нищо общо със системата на Станиславски. Ти си много готин, а аз отдавна не съм срещала готини хора. Искам да ти помогна, каквото и да си намислил. — И стисна ръката му.
— Мерси, ама трябва да го свърша сам. — Още докато го казваше, разбра, че думите му звучат неубедително.
— Но… ще се видим ли пак? Не ми пука за парите.
Той я погледна и изражението й го изуми.
Понечи да излъже, ала реши, че в крайна сметка истината е по-безболезнена.
— Не. Няма да ти се обадя. Виж, парите са твои. Заслужи си ги. — И нетърпеливо размаха пачката.
— Не ги искам. Искам да ми се обадиш.
— Виж — колкото можеше по-студено заяви Гедеон. — Това беше сделка и ти си свърши работата добре. Взимай парите и тръгвай.
Орхидея дръпна пачката от ръката му.
— Задник такъв. — После се обърна и той се опита да не забелязва сълзите й.
— Сбогом — каза Гедеон и скришом потрепери.