— Сбогом, чекиджия гаден.
27.
Гедеон Крю мина по Пето авеню и влезе в Сентръл Парк през входа при Сто и втора улица. Чувстваше се отвратително. В този привечерен час по алеите тичаха за здраве много хора. Не можеше да изхвърли от главата си влюбения поглед на Орхидея. А сега, след смъртта на У — и след провала на неговата задача, — в ума му безспирно се въртяха думите на Глин, когато беше извадил медицинската папка. „Артериовенозна малформация“. Колкото повече мислеше за това, толкова по-невероятно му се струваше: тази мистериозна болест, която просто ей така щеше да го погуби след около година. И нямаше лечение, нямаше симптоми, нищо. Намирисваше на измама, на психологическо манипулиране. Глин му приличаше на човек, готов да измисли и най-фантастичната история, стига да постигне каквото иска. Гедеон крачеше безцелно, без да знае къде отива.
„Това е безумие. Просто забрави Орхидея и папката и карай нататък — помисли си той. — Съсредоточи се върху проблема“. Ала не можеше да ги забрави. Извади новия си джиесем, евтин телефон с предплатена карта, и се обади на Том О’Брайън.
— Опа — чу се стържещият глас на Том след дълго звънене.
— Гедеон съм. Какво ново?
— Божичко, нали ми даде едно денонощие?!
— И?
— Ами, кредитната карта и паспортът са си такива, каквито изглеждат. Няма скрита информация. Джиесемът също. Предплатената карта е чисто нова, сигурно е купена току-що.
— По дяволите!
— В нея са само контактите, които ти вече имаш, няколко обаждания — и толкова. Никакви микрочипове и тем подобни.
— Ами числата, които ти дадох?
— Те са доста по-интересни. Още работя по тях.
Гедеон зави на юг. Смрачаваше се и паркът опустяваше.
— Защо са интересни?
— Както вече ти казах, в тях има повтарящи се числа, редове с намаляващи числа, такива работи. Още не мога да кажа какво означават. Току-що започнах да работя по тях. Определено не е шифър обаче.
Напред се показа езерото и Гедеон излезе на трасето за джогинг. Тъмните води бяха неподвижни. Далече на юг се извисяваха небостъргачите в центъра, сияещите им светлини се открояваха на фона на смрачаващото се небе.
— Откъде знаеш?
— Всеки приличен шифър съдържа поредица числа, които изглеждат случайни. Те, естествено, не са, обаче всички математически тестове за случайност ще покажат, че са. Ама в тоя случай даже най-елементарният тест показва, че не са случайни.
— Тест ли? Какъв тест?
— Броят на отделните цифри. Наистина случайният ред съдържа по около десет процента нули, единици и така нататък. Тоя обаче е фрашкан с нули и единици.
Последва мълчание. Гедеон дълбоко си пое дъх и се помъчи да попита възможно по-нехайно:
— Ами томографиите?
— А, да. Дадох ги на един лекар, както ме помоли.
— И?
— Трябваше да му се обадя следобед, обаче забравих.
— Ясно.
— Ще му звънна утре заран.
— Гледай да не забравиш. И благодаря. — Гедеон си избърса челото. Чувстваше се ужасно.
И после изведнъж — за втори път в един и същи ден — изпита отчетливото усещане, че го следят. Огледа се. В парка цареше почти пълен мрак.
— Ало? Чуваш ли ме? — попита О’Брайън.
— Да. Виж, трябва да затварям. Ще се видим утре.
— След дванайсет, моля те.
Гедеон прибра джиесема в джоба си и енергично закрачи на запад покрай тенис кортовете. Откъде идваше това усещане, че го следят? Нито беше чул, нито беше видял нещо… а може би беше? Отдавна се бе научил да се доверява на инстинкта си — тъкмо това за пореден път го беше спасило тази сутрин.
Хрумна му, че като се движи по трасето за джогинг, улеснява преследвача си — ако изобщо имаше преследвач. По-добре пак да завие на север, не по алеите, и да пресече гората край корта. Така щеше да принуди онзи да се приближи. И това щеше да му позволи да го заобиколи в гръб.
Пресече алеята и навлезе в гората под кортовете. Сухите листа шумоляха под краката му. Повървя известно време, после рязко спря — и чу зад себе си шумолене на листа, което също внезапно стихна.
Уверил се, че го следят, Гедеон осъзна глупостта си. Не носеше оръжие, намираше се насред пустия парк — как изобщо го бе допуснал? Беше разстроен заради Орхидея, която, оказваше се, имаше чувства, нежни като на тийнейджърка, по дяволите! Измъчваше се заради Глин и медицинската папка. И в резултат бе проявил небрежност.
Бързо продължи напред. Не биваше да показва, че знае, и трябваше колкото може по-скоро да се измъкне от парка, да излезе сред хора. Тръгна покрай тенис кортовете и рязко зави наляво покрай оградата. Навлезе в някакви храсталаци, промени посоката и направи завой на деветдесет градуса — обратно към езерото.