Надяваше се, че това ще обърка копелето.
— Само да мръднеш и си мъртъв — разнесе се глас от мрака и пред него се появи фигура с пистолет в ръка.
28.
Гедеон се закова на място, понечи да побегне, ала се овладя.
Гласът беше женски.
— Без глупости. Ръцете на тила. Бавно.
Той се подчини и жената се приближи. Целеше се в него с глок — държеше го с две ръце и позата й показваше, че знае как да го използва. Стройна и атлетична, с коса с махагонов цвят, вързана на тежка опашка. Носеше тъмно кожено яке, бяла блуза и син спортен панталон.
— Сега се обърни, опри длани върху дървото и се разкрачи.
„Господи“, помисли си Гедеон. Подчини се обаче и жената вкара крак между неговите, претърси го и се отдръпна назад.
— Обърни се с ръце на тила.
Той се подчини пак.
— Минди Джексън, Централно разузнавателно управление — каза жената. — Бих ти показала служебната си карта, но в момента ръцете ми са заети.
— Ясно. Вижте, госпожо Джексън…
— Млъкни. Аз говоря. За кого работиш и какви са тия глупости, дето ги правиш?
— Не може ли да го обсъдим… — почна Гедеон.
— Не те бива да изпълняваш нареждания, а? Говори!
— Иначе? Ще ме застреляш тук, насред Сентръл Парк?
— Много хора намират края си насред Сентръл Парк.
— А си гръмнала с тоя патлак, след пет минути тук ще е фрашкано с ченгета. Само си помисли колко хартия ще трябва да изпишеш.
— Ще отговориш ли на въпросите ми?
— Може би.
Последва напрегнато мълчание.
— Може би? — повтори тя накрая.
— Искаш да говоря, така ли? Добре. Но не под заплаха с оръжие и не тук. Става ли? Ако наистина си от ЦРУ, значи сме на една и съща страна.
Виждаше, че обмисля думите му. Тя се отпусна и прибра пистолета в кобура под тънкото си яке.
— Става.
— В „Гинза“ на Амстердам Авеню има приличен бар, ако още не са го затворили.
— Не са.
— Значи си нюйоркчанка?
— Хайде да прескочим личните подробности, какво ще кажеш?
29.
В бара Гедеон си поръча саке, а Минди Джексън — японска бира. Докато чакаха да ги обслужат, мълчаха. Сега, на светло и без якето, той я разгледа по-добре — сочни устни, малко носле, едва загатнати лунички, гъста кестенява коса, зелени очи. На трийсет, може би година-две повече. Интелигентна. Ала навярно прекалено добродушна за нейния бранш — въпреки че, напомни си той, казва ли ти някой. „Най-важното е, че разполага с информация, която ми е нужна“. Беше убеден в това, макар че нямаше представа за какво се отнася. И за да я получи, също трябваше да даде нещо.
Донесоха им напитките и Джексън отпи глътка бира, после го изгледа враждебно.
— Добре. Кой си ти и защо се интересуваш от У?
— Както, сигурен съм, ти не можеш да ми разкриеш всички подробности за задачата си, така и аз не мога да ти разкрия своята. — Пътят до „Гинза“ му беше дал време да съчини версията си, но винаги бе смятал, че най-добрата лъжа е онази, която е най-близо до истината. — Аз дори нямам служебна карта като теб. А, между другото, бих искал да видя твоята, просто от професионална любезност.
Тя извади картата и му я показа за миг, скришом.
— Е, за кого работиш?
— Знам, че това ще те ядоса, Минди, но съм нает от частна фирма, която изпълнява поръчка на министерството на вътрешната сигурност. Възложиха ми да взема плановете на оръжието от У.
Джексън впери очи в него и той видя, че е бясна.
— Министерството на вътрешната сигурност ли? Защо ни се бъркат в работата, по дяволите? Да наемат частна фирма?!
Гедеон сви рамене.
— Какво знаеш? — попита тя.
— Нищо.
— Глупости. Ти разговаря с У веднага след катастрофата. Той ти е казал нещо. Искам да знам какво.
— Помоли ме да предам на жена му, че я обича.
— Това вече си е чиста лъжа. Той не е женен. Дал ти е числата. Искам да ми ги кажеш.
Гедеон я погледна изпитателно.
— Хмм… какво те кара да смяташ, че ми е дал някакви числа?
— Свидетели казаха, че те видели да записваш числа. Виж сега. — Джексън отметна кичур коса от лицето си. — Ти сам го каза. Ние сме на една и съща страна. Трябва да работим заедно, да си споделяме информация.
— Не забелязах да споделяш нещо с мен.
— Дай ми числата и ще споделя всичко с теб.
— Звучи вълнуващо.
— Не се дръж като кретен. Дай ми числата.
— Какво означават те?
Тя се поколеба и Гедеон усети, че навярно не знае. Но пък числата винаги бяха стимулиращи за агентите на ЦРУ.
— Ще те попитам нещо — усили малко натиска той. — Защо ЦРУ действа на наша територия? С това не трябва ли да се занимава ФБР?
— У дойде от Китай, знаеш го.
— Това не отговаря на въпроса ми.
— Не мога да ти отговоря — все по-ядосано се сопна тя. — Нямам право, пък и определено не ти влиза в работата, по дяволите!