— Ако искаш да научиш нещо, ще трябва да ми отговориш. Не можеш да ме принудиш да ти разкрия нищо. Не съм нарушил никой закон. Не е незаконно да разговаряш с пострадал в катастрофа човек и да се интересуваш за състоянието му. — Зачуди се къде ли е била Минди по време на схватката в полицейския гараж. Може би беше рязала нечия глава?
— Ако е в интерес на националната сигурност, мога да те принудя!
— Какво, да не би да ме подложиш на изтезания тук на бара?
Тя неволно се усмихна, после въздъхна.
— Въпросът е прекалено деликатен, за да го оставим на ФБР. Затова му заложихме секскапан.
— Вие ли сте го направили?!
Минди се поколеба.
— У отиде на научна конференция в Хонконг и научихме, че носи плановете със себе си. Затова инсценирахме всичко.
— Кажи ми още.
Тя отново се поколеба, после явно взе решение.
— Добре. Но ако не искаш да ти организирам еднопосочна екскурзия до Гуантанамо, нито дума — на никого! Наехме една хонконгска проститутка и тя свали У в бара на хотела, в който се провеждаше конференцията. Заведе го в стаята си и задоволи всичките му фантазии. Документирахме всичко — видео и аудио записи, снимки, всичко.
— И този секскапан е подействал?! Нали каза, че не бил женен? От какво се е страхувал?
— Тия неща действат в Китай. Китайците са свенливи. Не самият секс, а перверзните щяха… хм, да му съсипят кариерата.
Гедеон се засмя.
— Перверзии ли? Какви перверзии?
— Садо-мазо. Домина — със спортно телосложение, над метър и осемдесет, руса. Имахме основания да смятаме, че обича такива неща, обаче бая се озорихме, докато намерим подходяща проститутка. Тя здравата го нашиба по задника и ние записахме всичко на видео.
— Леле-мале! И какво се издъни с плана ви за шантаж?
— Показахме му записите. Предложихме му да ги разменим за плановете. Той обаче се уплаши. Отговори, че имал нужда от половин час, за да помисли. И избяга, качи се на първия самолет за тук.
— Направили сте си сметката без кръчмаря.
Джексън се намръщи.
— Защо е дошъл тук? — попита Гедеон.
— Не знаем.
— Да избяга от Китай ли е искал?
— Нямаме представа какви са били намеренията му. Известно ни е само, че когато се е качил на самолета, плановете са били у него.
— Къде са били скрити?
— Не знаем.
— А колата, която го изтика от пътя?
— Китайците бяха по петите му. Пратиха свой агент да се справи с У — незабавно и окончателно. Според нас това е човек, известен като Кимащия жерав.
— Кимащия жерав ли?
— Един от стиловете в кунгфу. Истинското му име не ни е известно. Пратили са го да убие У и да вземе плановете. Той изпълни първата задача, но тъй като още е тук, смятаме, че китайците не са си върнали плановете. Продължават да обикалят някъде наоколо.
— Минди го погледна изпитателно. — Освен ако не си ги взел ти.
— Не съм, знаеш го — отвърна Гедеон. — Иначе защо още щях да тичам насам-натам?
Джексън кимна, после каза:
— А сега числата, ако обичаш.
Умът му заработи на висока предавка: мъчеше се да измисли как уж да й се отплати за информацията, а всъщност да не й даде нищо. Можеше ли да й разкаже за джиесема? Само че тогава трябваше да й обясни откъде го е взел… кофти идея. Още по-тъпо беше да й даде фалшиви числа. Но ако й разкриеше истинските, тя повече нямаше да се нуждае от него. А Минди Джексън можеше да се окаже ценен съюзник.
— Истината е, че в момента не ги нося — отвърна той накрая.
Враждебното изражение моментално се появи отново, този път с нещо повече от намек за съмнение.
— Къде са?
— Предадох ги на хората, за които работя. Те ще си ги анализират.
— Не ги ли преписа?
— Не — от съображения за сигурност. Онзи тип — как беше, Кимащия жерав ли? — явно ме преследва.
— Съчувствам ти. Не си ли ги запомнил наизуст?
— Адски са много. Пък и реших, че е по-добре да не знам някои неща.
Тя се вторачи в него.
— Не ти вярвам.
Гедеон сви рамене.
— Виж, когато се видя с шефовете си, ще намеря начин да взема числата и ще ти ги дам. Съгласна ли си? — И й се усмихна широко.
Враждебното й изражение се посмекчи.
— Защо ходи в болницата?
— Надявах се У да е казал нещо, преди да умре.
— И си установил, че не е казал нищо.
Гедеон кимна.
— Коя беше оная жена с теб?
— Проститутка, на която платих да ми помогне да се дегизирам, за да се измъкна от онзи убиец.
— Бива си те. Костюмът ти отначало заблуди и мен.
— Благодаря.
— И какво правиш сега?
— Същото като тебе — опитвам се да разбера какво е направил У с плановете. Вървя по неговите стъпки, търся контактите му, хора, с които може да се е срещал. Засега нищо. — Той разпери ръце. — Виж, Минди, признателен съм ти, че сподели тая информация с мен, сериозно. — Опита се да си придаде искрен вид.