— Тоест минерална вода?
— Пфу! Разкарай я и ни донеси по едно двойно мартини.
Стори му се, че зърва на лицето й приятна изненада.
— Мислех, че имам среща с някой дебел стар костюмар.
— Пък аз съм слаб, млад и готин. Как се казваш?
Тя се усмихна.
— Гърта. На колко си години?
— Горе-долу колкото теб. Откъде си? От Кумуруу ли? Или от Гуумолинг?
Тя се изкикоти.
— Шегаджия. Ходил ли си в Австралия?
Гедеон си погледна часовника.
— Хайде да си вземем чашите и да идем да вечеряме в ресторанта. Умирам от глад.
В ресторанта нагости Гърта с възможно най-скъпото френско вино и момици и се разтовари. Направи го бавно и неохотно, под нейното деликатно подканване. Разказа й, че спечелил цяло състояние, като продал фирмата си. Преди това работил толкова много, че почти не виждал малкия си син, жена му се развела с него и после с детето загинали в автомобилна катастрофа, по време на поклонението едва познал телцето на момченцето в ковчега, защото не го бил виждал адски отдавна… И ето че сега бил милиардер, но толкова самотен, че бил готов да даде цялото си богатство — цялото! — само за един час със сина си. Един час от онези безброй много, които бил пропуснал, за да печели всичките тези пари, докато синът му всяка вечер го чакал да се прибере, понякога с фенерче под завивката, за да не заспи, преди тати да се прибере. Но винаги заспивал — с включеното фенерче. Извади от портфейла си снимка на чаровно русокосо момченце, проля над нея самотна сълза и се обяви за най-самотния, най-тъжен милиардер на земята.
Гърта го възнагради с аналогична сълза.
Качиха се в стаята и тя понечи да извади реквизита си — с известна неохота, забеляза Гедеон, — но докато дърпаше ципа на сака си, той й каза, че никога не е срещал жена като нея и иска да са приятели, да си поговорят още, била толкова забавна и интересна, че вече не можел да си представи да прави с нея такива неща — нещата, които му помагали да забрави, поне мъничко, — защото прекалено много я уважавал.
Попита я за някои нейни по-интересни преживявания и тя — отначало без желание, но после все по-ентусиазирано, стимулирана от любопитството му, — започна да му разказва за работата си. Седяха един до друг на леглото и Гърта говореше. След пет-шест истории най-после стигна до въпросната. Случило се, рече тя, преди около две седмици. Един тип от някаква австралийска фирма я наел за специална работа. Явно китайците били отмъкнали технология от фирмата — Гедеон знаел ли, че Китай от известно време крадял технологии от австралийски компании? — и те искали тя да въвлече един от китайските шефове в компрометираща ситуация, за да си върнат откраднатото. Десет хиляди долара за една вечер!
— Очаквах някакъв китайски гангстер, ама той се оказа дребен и нервен — обясни Гърта. — Нисък като маор. С голям зор успях да измъкна от него какво иска да правя. — Тя се изкиска. — Но като почна… стой та гледай!
Гедеон също се разсмя, отиде до минибара, отвори шишенце шампанско и напълни две чаши.
— Да, беше адски смешно. Държеше се като нетърпелив тийнейджър.
— С какво се занимаваше той? — попита Гедеон.
— Изкара го така, че звучеше много сериозно и мрачно, нещо свързано с електричество. Изобщо не спомена, че всъщност краде технологии от Австралия.
— С електричество ли? — Той отвори второ шишенце.
— Ами, май че тъй рече, електричество… или пък беше електрони. Нещо такова. Намекна, че щяло да промени всичко, Китай щял да завладее света. Бая се напи, нищо не му се разбираше.
— Австралийците, дето са те наели, останаха ли доволни от информацията?
— Тях повече ги интересуваше видеозаписът. Така щели да го накарат да им върне откраднатата технология.
— Каква технология?
Гърта отпи голяма глътка шампанско.
— Не ми казаха. Тайна.
— В неговата стая ли бяхте?
— А, да. Аз изобщо не си взех стая.
— Той имаше ли лаптоп?
Тя замълча за миг и го погледна.
— Не. Защо?
Гедеон осъзна, че прекалено я е притиснал.
— Просто питам. Нали каза, че бил учен — мислех, че откраднатата технология може да е била в стаята.
— Възможно е. Не обърнах внимание. Стаята беше идеално подредена, нямаше почти никакви лични вещи.
Той реши да я притисне още малко.
— Китаецът спомена ли нещо за тайно оръжие?
— Тайно оръжие ли? Не, само дрънкаше, че Китай щял да властва над света, обичайните хвалби. Слушам същите глупости от много китайски бизнесмени. Всичките си мислят, че след десетина-двайсет години Китай ще ни погребе.
— Каза ли нещо друго?
— Почти нищо. Щом свършихме, изведнъж изпадна в параноя, претърси стаята за подслушвателни устройства, беше го шубе да си тръгна. Изтрезня адски бързо. Така изкрейзи, че стана доста страшничко.