Носени от човешкото море, двамата излязоха от тунела. Тълпата се разля оттатък бетонната преградна стена и потече по Хунхин Роуд.
— След мен. — Джексън затича в обратната посока по локалното платно. Пресякоха някакви железопътни релси, прекатериха се през ограда от телена мрежа и излязоха на асфалтиран кей, който се вдаваше далече навътре в пристанището.
— Ама тука сме в капан! — извика Гедеон, но после видя напред на асфалта огромно жълто X, вписано в жълт кръг. Погледна нагоре и сякаш по даден знак, чу вой на хеликоптер, който бързо се приближаваше в нисък полет. Машината заобиколи кея, намали скоростта и се спусна към тях. Вратата се отвори. Щом скочиха вътре, хеликоптерът се издигна и се понесе над пристанището.
Минди Джексън се настани на една от седалките, закопча предпазния колан, обърна се към Гедеон и извади бележник и химикалка.
— Току-що ти спасих кожата. Сега ще ми кажеш числата. И без повече глупости.
И той й каза числата.
36.
Качиха се на първия излитащ самолет, полет на „Емиратс“ за Дубай, като използваха дипломатическия си статут, за да прескочат паспортната проверка. Кацнаха в Дубай към девет местно време. Самолет за Ню Йорк имаше чак сутринта.
— Хотел „Бур Дубай“ е много хубав — каза Минди Джексън, докато минаваха през митницата. — Дължиш ми едно яко…
— Пиене… или?
Тя се изчерви.
— Пиене. Яко пиене. Що за мръсно подсъзнание?!
— „Бур Дубай“ — каза Минди на шофьора, щом взеха такси, и се обърна към Гедеон. — „Кууз“ е джаз бар — пури, червени плюшени кресла, столчета с леопардова кожа на бара, дървена ламперия.
— Знаеш ли, не ми приличаш на любителка на пури.
След дълго влачене във вечерния трафик таксито най-после спря пред хотела, две ултрамодерни обли взаимно пресичащи се черно-бели сгради. Отидоха направо в бара, тъкмо навреме за второто изпълнение.
Докато сядаха, биг бендът засвири. Както можеше да се очаква, встъпителната мелодия беше „Керван“ на Дюк Елингтън. Гедеон се заслуша — хич не бяха лоши.
— За мен водка мартини — поръча Джексън на сервитьора. — Сухо и силно, с две маслинки. И… — Тя плъзна поглед по листа с пури. — И една „Боливар Коронас Гигантес“.
Гедеон си взе бира, решил да я кара по-леко след снощното напиване. Келнерът се върна с напитките и пурата.
— Наистина ли ще я изпушиш? — попита Гедеон, вперил поглед в алуминиевия цилиндър с форма на торпедо.
— Не, за теб е. Обичам да гледам мъже, които пушат пури.
Гедеон се предаде на по-първичните си инстинкти, извади пурата и я прокара под носа си. Беше чудесна. Отряза края с приложения нож и я запали.
Джексън го наблюдаваше.
— Така си и мислех. Изглеждаш страхотно с пура.
— Да се надяваме, че няма да ме хване рак и да ми отрежат устните.
— И устните ти си ги бива. — Тя отпи, продължаваше да го гледа. — Знаеш ли, никога не съм виждала мъж точно като теб. С толкова черна коса и толкова светлосини очи.
— Брюнет ирландец. Само дето нямам ирландска кръв.
— Басирам се, че почерняваш за нула време.
— За съжаление, да.
В Дубай, толкова далеч от родината, Джексън изглеждаше съвсем различна.
— Имаш ли представа какво означават тези числа? — попита Гедеон.
— Още не. Вече им ги предадох по телефона.
— Бих искал да знам, ако открият нещо.
Тя не отговори. Бендът продължи с друго класическо парче на Елингтън, „Тъжно настроение“.
След като вече й беше дал числата, Гедеон реши, че може да я попритисне малко повече.
— Кажи ми нещо повече за този Кимащ жерав. Името му звучи като от филм за Джеймс Бонд.
— В известен смисъл е точно такъв. Роден убиец. Не знаем почти нищо за него — произхожда от китайския Далечен запад, има монголско потекло, носи в себе си доста от Чингис хан. Израснал е — поне така смятаме — в специална школа, която го е запознала с американската култура. Явно работи в Служба осемстотин и десет.
— Служба осемстотин и десет?
Минди го изгледа учудено.
— За агент, та дори и частен, проявяваш странно невежество.
— Още съм зелен.
— Служба осемстотин и десет е китайското Гестапо или КГБ, само че е по-малка и действа по-целенасочено. Намира се под личния контрол на неколцина висши комунистически функционери. Кимащия жерав е един от най-добрите им хора и очевидно са го напомпали с химикали и хормони. Обучен е идеално, обаче не е примитивна машина за убийства, както може би си мислиш. Той е интелигентен и както казах, познава отлично американската масова култура. Четох един отчет, в който пише, че свирел на слайд китара. Блус.