— Можете да съобщите на мен — отвърна охранителят.
— Не — превзето заяви Гедеон. — Трябва да съобщя на съответните власти. Много е важно.
— Вече ви казах, можете да съобщите на мен.
— Но по аудиоуредбата съветват да съобщаваме на съответните власти — повтори Гедеон по-високо. — Не се обиждайте, но вие сте охранител. Искам да говоря с представител на властите — точно както гласи инструкцията. Няма време за губене. Видях нещо много обезпокоително и трябва веднага да съобщя. — Стисна устни и си придаде агресивен вид.
— Добре, елате с мен — въздъхна охранителят.
Влязоха през един служебен вход, минаха покрай лабиринт от малки работни помещения без прозорци и стигнаха до затворена врата. Охранителят почука и глас отвътре им каза да влязат.
— Много ви благодаря — каза Гедеон, влезе, обърна се и затвори вратата под носа на охранителя.
После отново се обърна и видя месест мъж, седнал зад голямо бюро, затрупано с безброй листове.
— Какво има?
Охранителят се опита да влезе, но Гедеон затисна вратата с крак, хвърли паспорта си на бюрото и каза:
— ЦРУ. Отпратете охранителя.
Мъжът взе паспорта и го разгледа. Охранителят отново почука. После се чу гласът му:
— Отворете!
— Благодаря — извика му мъжът. — Можете да се върнете на поста си.
Отново насочи вниманието си към паспорта и намръщено проучи дипломатическия печат.
— Не пише нищо за ЦРУ. Имате ли служебна карта?
— Не, разбира се! — рязко отвърна Гедеон. — Не носим документи, когато работим под дипломатическо прикритие.
Онзи остави паспорта.
— Добре, какво има?
Гедеон му отправи враждебен поглед.
— Капитан Лонгбоу?
— Пише го на табелката ми, да. А сега по-добре ми кажете какво има, господине, защото съм много зает, както сам можете да се убедите. — Можеше да се убеди, че Лонгбоу е свикнал да се разправя с бюрократи и длъжностни лица. Костелив орех.
Гедеон извади от джоба си бележник и се консултира с него.
— На седми юни, в дванайсет и двайсет и три през нощта е кацнал самолет на Джапан Еърлайнс. На борда е пътувал Марк У. Бил е проследен да напуска летище „Кенеди“ и таксито му е било изблъскано от пътя в латиноамериканската част на Харлем. Може да сте чели за този случай. Загинаха осем души, сред които господин У.
— Четох.
— Нужен ни е записът от охранителните камери с движението му от кацането до момента, в който се е качил на таксито.
Лонгбоу се вторачи в него.
— Ще трябва да ми покажете някакъв документ.
Гедеон пристъпи напред.
— Имаме заплаха за терористичен атентат, а вие искате да ви покажа някакъв документ?! Дотам ли я докарахме след единайсети септември и две войни?
— Господине, имаме установени правила…
Гедеон се надвеси над него и изкрещя в лицето му като строеви старшина, като го пръскаше със слюнки:
— Правила ли? Документи?! Когато е заложен животът на толкова много хора?!
Изключително рискован подход, който обаче можеше да постигне изключително важна цел. Ако не успееше, щеше да се прецака.
Обаче успя.
— Няма нужда да ми викате — отвърна Лонгбоу, като се отдръпна назад, изведнъж уплашен. — Сигурен съм, че може да го уредим.
— Тогава го уредете! Бързо!
Лонгбоу се потеше, явно паникьосан да не вземе неправилно решение. Гедеон рязко смени тона.
— Вижте, капитан, знам, че искате да постъпите както трябва. Уважавам желанието ви. Когато всичко свърши, ще кажа добра дума за вас на началството. Но разберете, документите отнемат време. А ние просто не разполагаме с време. — Отново се надвеси над бюрото. — Ще ви разкрия нещо. Нямам право, обаче виждам, че може да ви се вярва. След малко ще кацне самолет, с който пътува известен терорист — оставили са копелето да се качи на борда в Лагос. Имаме основания да смятаме, че подготвя терористичен удар тук.
— Господи!
— Да, Господи. Вече и без това много се забавихме, опитваме се да наваксаме. В момента пълним терминала с цивилни агенти, обаче трябва да видя тези записи. Явно има някаква важна връзка.
— Разбирам.
— Може ли да го направим съвсем, ама съвсем дискретно? — попита Гедеон. — Ако подплашим тоя тип или съучастниците му…
Сега вече Лонгбоу беше сто процента на негова страна.
— Веднага. — Капитанът се изправи. — Елате с мен.
Главната зала на охраната се намираше в недрата на летището и изглеждаше внушително — стени, покрити с видеоекрани, и пултове с ултрамодерна техника. Вътре цареше сумрак и тишина. Десетки хора наблюдаваха мониторите — не само кадри от летището, но и от багажните скенери, рентгените, таксиметровите стоянки и хангарите.