Крю го подмина и Кимащия жерав го остави да се отдалечи. Усмихна се, доволен с каква лекота се е справил. Засега имаше причини да не го убива — сериозни причини. Крю излезе на Авеню Си, вдигна ръка и почти незабавно спря такси. Кимащия жерав запомни номера на колата и продължи да си тананика.
След половин час се изправи, протегна се и се затътри по улицата. Извади джиесема си, обади се в „Поръчки на таксита и лимузини“ и обясни, че е забравил палмтопа си в таксито, което го е качило на Авеню Си и Тринайсета към три и половина и го е закарало до Гранд Сентрал. После изчака да се свържат с шофьора. Оказа се, че човекът не е виждал палмтопа, но настана объркване относно крайната точка на пътуването, тъй като данните за това такси показваха, че пътуването не е свършило на Гранд Сентрал, а на Парк Авеню и Петдесета — пред хотел „Уолдорф-Астория“. Кимащия жерав благодари на шофьора, извини се за грешката и затвори.
Изхвърли безформения шлифер в една от кофите за боклук, излезе на Авеню Си и също хвана такси.
— „Уолдорф“ — нареди лаконично, когато се настани на задната седалка.
43.
Гедеон Крю хвърли дебелата пачка банкноти на леглото в апартамента си, извади мобилния си телефон и се обади на Орхидея.
— К’во искаш, мама ти стара?
След много обиди, укори и извинения се съгласи с описания от него сложен план.
Гедеон затвори, отиде до прозореца, който гледаше към Парк Авеню, и внимателно проучи широкия булевард пред хотела. Не можеше да се отърси от усещането, че го следят, но това сигурно се дължеше на внушената му от Гарса параноя. Беше дал на таксиметровия шофьор специални указания, за да се увери, че по петите му няма никой, и не вярваше, че някой е успял да го открие. Тогава защо се чувстваше като мравка под лупа?
Обади се да му донесат пластмасовата кутия от багажното хранилище на „Уолдорф“, където я бе оставил, преди да замине за Хонконг. Извади съдържанието й, прегледа го, спря се на роля от „Смъртта на търговския пътник“ — ненатрапчиво отчаян от живота човек от средната класа, — събра необходимите елементи и се дегизира. Огледа се в стигащото до пода огледало на вратата на гардероба и остана доволен от видяното.
После си погледна часовника. Тъкмо минаваше четири. Дегизиран, Гедеон излезе от хотела през задната врата и тръгна на изток по Петдесет и първа улица.
Орхидея се мотаеше пред малкия Гринейкър Парк, както я беше инструктирал.
— Извинявайте, госпожице…
Проститутката се обърна към него и отвърна с глас, режещ като сух лед:
— Чупката. Имам среща.
— Добре, но се изгубих и…
Тя едва не го заплю.
— Разкарай се веднага, иначе така ще те изритам в ташаците, че ще направя импотентно цялото ти семейство.
Гедеон се засмя, доволен от ефективността на дегизировката си.
— Аз съм, Гедеон. Страхотен костюм, нали?
Тя ахна и се взря в лицето му.
— Господи, сега си по-зле и отпреди. — Хвърли цигарата си и гневно започна да я мачка с ток. — Адски си нахален! Да ми се обадиш, след като миналия път постъпи толкова отвратително.
— Отседнал съм в „Уолдорф“ — каза той, без да обръща внимание на думите й, хвана я под ръка и я помъкна по улицата. — Виж сега. — Пъхна пачка банкноти в ръката й. — Искам да вземеш стая в „Уолдорф“ на името на господин и госпожа Тел. Качи се в стаята, легни си и угаси осветлението, но остави вратата отключена. Ще дойда при теб след половин час.
— Ама ти…
Ала той вече я беше пуснал и се отдалечи по Петдесет и първа улица, влезе в хотел „Метрополитън“, освободи се от дегизировката си в коридора на един по-горен етаж, излезе и отново се появи в „Уолдорф“ като Гедеон Крю. Отиде в стаята си, пак се дегизира и слезе на рецепцията, където се представи като господин Тел, съобщи, че имал среща с жена си, мина по пустите коридори до наетата от Орхидея стая, отвори вратата, влезе, затвори я и заключи.
Тя се надигна и седна в леглото, завивката се смъкна донякъде от голото й тяло.
— Повече няма да ти се връзвам на глупостите, казвам ти го категорично!
Гедеон се настани до нея и обхвана лицето й в шепи.
— Знам, че се държах кофти, но ме изтърпи още мъничко. Утре ще се облечем като семейна двойка от средната класа и ще се опитаме да запишем нашето вундеркиндче в Трокмортън Академи. Обещавам ти, ще е забавно. Пък и ще получиш прилична сума.
Тя се вторачи в него.
— Не ми харесва как се отнасяш с мене. И съм сигурна, че това няма нищо общо със системата на Станиславски — пълни глупости. Искам да знам какво става.