— Знам, че искаш, обаче сега имаме нужда от сън, защото утре ни очаква голям ден.
Орхидея го изгледа накриво.
— От сън ли? — Прегърна го и го привлече върху леглото. — Разкарай тоя тъп грим и ще ти покажа от какъв „сън“ имаш нужда!
44.
Кимащия жерав седеше пред черквата „Сейнт Бартоломю“ и дрънкаше на електрическата си китара. В разтворения калъф пред него имаше само няколко монети. Беше девет сутринта и по тротоара профучаваха на път за работа много банкери и брокери, които изобщо не му обръщаха внимание.
Дърпаше струните и пееше с нисък дрезгав глас, глас, упражняван с дългогодишно слушане на Бука Уайт. Чувстваше се спокоен след паниката по-рано същата сутрин, когато Крю за малко да му се изплъзне. Някакъв номер със стаите и внезапната поява на жената. Едва не се заблуди. Едва. Ако не беше характерната подскоклива походка на Крю, със сигурност щеше да се заблуди.
Крю тръгна нанякъде с нея и той реши да не ги проследява, защото знаеше, че ще се върнат. Кимащия жерав отдавна бе научил, че е опасно да следиш жертвата си маниакално. Това често водеше до обратния резултат. А и нямаше нужда: животът на всеки се подчиняваше на определени модели, движеше се в кръг и беше по-добре да откриеш модела и да очакваш поредното завъртане, отколкото да проследяваш всяка безполезна стъпка. Проследяването ставаше необходимо, когато моделът се разчупваше и жертвата се отправяше по нов път.
Костюмарите бързаха покрай него, съсредоточени върху финансови дела. Започваше да се ядосва, че никой не пуска пари в калъфа — тези господари на вселената го подминаваха, без да го погледнат. После някой ненадейно му остави двайсетачка.
Така беше по-добре. Америка. Каква прекрасна страна! Жалко, че бе обречена на провал.
45.
Гедеон Крю слезе от колата и погледна приемната сграда на Трокмортън Академи — сива гранитна постройка от XIX век в неоромански стил, заобиколена от идеално подкастрени храсти, цветни лехи и окосени морави. Месинговата плоча на стената съобщаваше, че сградата носи името Суидин Котидж, следвайки скромния навик на белите англосаксонски протестанти да наричат гигантски дворци „котиджи“ или с други думи — „къщурки“. Определено излъчваше атмосфера на пари, привилегии и самодоволно превъзходство.
— Това е пълна глупост — застанала на паркинга, каза Орхидея, докато изпъваше сакото на префърцунения си оранжев костюм. — Не разбирам. Приличаме на идиоти. Веднага ще ни изхвърлят.
— Възможно е — отвърна Гедеон. Носеше дебела папка с документи, чиято подготовка му беше отнела няколко часа напрегнат и внимателен труд. Приглади карираните си панталони и сако, поправи полиестерната си вратовръзка и се насочи към входа.
— Не знам защо си решил да се облечем така — ядосано прошепна тя. — Изобщо не се вписваме тук.
Гедеон успокоително я хвана за ръка.
— Просто гледай какво правя аз. Всичко ще ти се изясни, обещавам.
Влязоха в приятно мебелирана чакалня. Рецепционистката ги погледна и попита с преднамерено безизразен глас:
— Какво обичате?
— Здравейте — сърдечно каза Гедеон, приближи се и я изненада, като стисна ръката й. — Господин и госпожа Крю. Идваме да запишем сина си Тайлър в училището.
— Имате ли уговорена среща?
— Да.
— С кого?
Това „с кого“ му хареса. Жената явно се стараеше да спазва граматиката. Той затършува из документите.
— С господин Ван Ренсалиър. — Гедеон нарочно сбърка старото нюйоркско име.
Тя се изправи и изчезна във вътрешното помещение. След малко отново се появи и каза:
— Господин Ван Ренселиър ще ви приеме веднага.
Отговорникът за приема на ученици изглеждаше точно както се надяваше Гедеон: висок, спокоен, дружелюбен, облечен безлично. Малко по-дългата коса и модерните очила предполагаха човек, който, макар и не точно либерален, се смята за толерантен и умерен.
Идеално.
Ван Ренселиър ги поздрави топло и очите му издадоха само мимолетна тревога — иначе професионално успя да скрие реакцията си към облеклото и маниерите им.
— Страшно много ви благодаря, че ни приемате — каза Гедеон, след като се представиха. — Искаме да запишем сина си Тайлър във втори клас. Той е изключително момче.
— Разбира се. Естествено, в Трокмортън Академи имаме доста сложна процедура, която се изразява в разговори с родителите и детето, препоръки от досегашните учители и различни тестове, съобразени с възрастта на ученика. Имаме много повече кандидати, отколкото можем да приемем, за съжаление. И както ви обясних по телефона, боя се, че в момента нямаме свободни места за втори клас.