— Но Тайлър е изключителен!
Ван Ренселиър продължаваше да стои прав.
— Та както споменах, макар че с удоволствие ще ви предложим кратка обиколка на кампуса, няма да е честно да отнемам повече от ценното ви време, без никаква надежда, че ще приемем сина ви. Ако се появи някаква възможност, разбира се, ще ви съобщим. А сега с удоволствие ще ви организираме тази обиколка.
— Благодаря. Обаче за всеки случай ще ви оставя тая папка с творби на Тайлър… — Гедеон размаха папката пред Ван Ренселиър, който я погледна с едва забележима следа от презрение.
— В момента това не е необходимо.
— Нека ви оставя поне симфонията!
— Сим… Моля?
— Симфонията. Тайлър композира симфония.
Дълго мълчание.
— На колко години казахте, че е Тайлър?
— На седем.
— Някой помогна ли му да композира тази… симфония?
— О, Господи, не! — неочаквано се обади Орхидея и дрезгавият й тютюнджийски глас отекна в затвореното помещение. — Какво разбираме ние от класическа музика?! — Последва смях.
Гедеон сдържа усмивката си и измъкна от папката няколко нотни листа. След кратко колебание Ван Ренселиър ги взе.
— Използва гаражбенд, някаква компютърна програма — поясни Гедеон. — Звучи страхотно, с много тромпети. Нося и записа на сиди. Непременно трябва да го чуете.
Ван Ренселиър прелисти разпечатаната симфония.
— Някой трябва да му е помогнал.
— Никой. Наистина. Ние даже не знаехме, че го прави.
— Хм, нито един от вас двамата ли не е музикален?
— Аз харесвам Лейди Гага — с нервен смях отвърна Орхидея.
— Откъде… се е появил интересът на Тайлър към музиката?
— Нямам представа. Той е осиновен, нали разбирате, от Корея.
— От Корея — повтори Ван Ренселиър.
— Да. Разни наши приятели си осиновяваха деца от Азия и ние решихме, че ще е страхотно, понеже… хмм… не можем да имаме деца. И така щяхме да имаме обща тема за разговор с тях, нали разбирате. Обаче не е само симфонията. Ето някои негови рисунки. Можете да ги задържите — копия са.
Той извади рисунките. Удивително какво можеше да открие човек в Мрежата. Преди да ги принтира, беше прибавил в долния ъгъл на всяка мъничък подпис — ТАЙЛЪР КРЮ.
Ван Ренселиър взе рисунките и ги разгледа.
— Това е нашето куче, Тайлър много го обича. А това е някаква стара черква, момчето я намери в една книга.
— Катедралата в Шартър — промълви Ван Ренселиър.
— Моля? — Оказа се адски трудно да открие нужните рисунки сред огромния избор в интернет, защото трябваше по точно определен начин да съчетават детска наивност с творчески талант.
— Удивително — тихо произнесе Ван Ренселиър, докато прелистваше рисунките.
— Тайлър наистина е изключителен — за кой ли път заяви Орхидея. — Вече е по-умен от мен. — Лапна драже дъвка и раздвижи челюсти. — Дъвка?
Ван Ренселиър не отговори. Беше погълнат от рисунките.
— Трябва да ви кажа, че иначе Тайлър си е съвсем обикновено дете — продължи Гедеон. — Изобщо не е надут, обича да гледа „Семейният тип“ с нас, смее се като идиот. Особено му харесва епизодът, в който Питър се напива и си смъква гащите точно когато минава патрулката.
— Тая серия е върхът! — изкикоти се Орхидея.
— „Семейният тип“ ли? — На лицето на Ван Ренселиър се изписа ужас.
— Както и да е. В папката има няколко сонета на Тайлър, още рисунки и музикални композиции.
— И всичко това сам ли го е направил?
— Аз му помогнах с карикатурите — гордо заяви Гедеон. — Ама иначе ние не разбираме нищо от музика, литература и рисуване. Собственик съм на спортен бар, нали разбирате. В Йонкърс7.
Ван Ренселиър премести поглед от него към Орхидея.
— Бива го и по математика, не знам откъде ги е научил тия неща, по дяволите. Точно както сам се научи да чете, когато беше на две годинки и половина. А, тук нося и писма от негови учители. — Той бръкна в папката и извади няколко писма, които внимателно беше съчинил и разпечатал на листове с фалшиви училищни емблеми. — Това е от учителя му по математика… той е много по-напред от връстниците си… а това е от директора. — Писмата красноречиво разкриваха изключителния гений на Тайлър, а някои съдържаха грижливо завоалирани алюзии за домашната му среда.
— А, ето ги и резултатите му от теста. Някой му дал да направи тест за интелигентност.
Ван Ренселиър ги проучи. Лицето му стана неподвижно, почти безизразно, и листът леко затрепери в ръката му.