Докато чакаше края на занятието, все повече го поразяваше онова, което виждаше — в движенията имаше нещо неизразимо, нещо красиво, почти универсално. Фалунгун, помисли си той. Някъде беше чувал това име и си спомняше, че е вид китайски будизъм. Очевидно трябваше да научи повече.
Занятието приключи след десет минути. Хората си тръгнаха, като си приказваха тихо, а Гедеон остана на входа. Жената, която ръководеше упражненията, го забеляза и се приближи. Беше дребна, с кръгло като слънчице лице.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
— Да. — Той се усмихна широко. — Казвам се Гедеон Крю и синът ми Тайлър наесен постъпва в Трокмортън Академи — току-що се преместихме от Ню Мексико. Ще бъдат съученици с вашия син Джийе.
— Чудесно. Добре дошли.
— Тайлър е осиновен — продължи Гедеон. — От Корея е. Просто искаме да се чувства у дома — все още има известни проблеми с английския. С жена ми много се зарадвахме, че в класа му ще има други деца от азиатски произход. Трудно е да се преместиш в ново училище на ново място. Затова реших да се срещна с вас и с други родители.
— Ще поговоря с Джийе за вашето момче. Синът ми е много добродушен и съм сигурна, че ще положи специални усилия веднага да се сприятели с вашето дете.
Гедеон се позасрами.
— Много ви благодаря, това ще е изключително полезно. — Понечи да си тръгне, но после, сякаш импулсивно, отново се обърна към нея. — Извинявам се за безпокойството, но докато чаках да поговоря с вас, не можех да не гледам какво става и останах поразен от музиката, от движенията. Какво всъщност е това?
Лицето й грейна.
— Ние упражняваме фалунгун — или по-точно фалун дафа.
— Много съм любопитен и… хмм… стори ми се изключително красиво. Каква е целта? Физически тренировки ли?
— Това е съвсем малка част от иначе цялостна система за култивиране на тялото и ума, начин за възвръщане на първоначалната, на истинската човешка същност.
— Религия ли е?
— О, не. Всъщност е нов вид наука. Въпреки че наистина включва будистки и таоистки принципи. Може да се определи като духовно и интелектуално развитие, за разлика от религията.
— Бих искал да науча повече.
Тя отговори топло, с отлично наизустени фрази.
— Упражняващите дафа се ръководят от универсални принципи: истина, доброта и търпение. Ние последователно се стремим да се усъвършенстваме в тях чрез пет комплекса от прости упражнения и медитация. С времето упражненията преобразяват тялото и ума и разкриват на човек най-дълбоките, абсолютните истини на вселената — и така той постепенно открива обратния път към истинската си същност.
Тази тема очевидно й беше любима. Странно, Гедеон искрено се впечатли. Във всичко това наистина можеше да има нещо — бе го почувствал дори само докато слушаше музиката и наблюдаваше движенията.
— Всеки ли може да се включи?
— Разбира се. Приемаме всички. Както видяхте, тук идват всевъзможни хора от всички области на живота, от всякакъв произход. Всъщност тук повечето са западняци. Искате ли да участвате в занятие?
— С удоволствие. Скъпо ли е?
Жената се засмя.
— Можете да дойдете, да слушате и да правите упражнения колкото време искате. Повечето ни занятия на английски са вечер. Ако в бъдеще решите, че ви се отразяват добре, естествено, тогава ще се радваме да подкрепите центъра финансово. Но иначе няма такси.
— В Китай ли е възникнало?
Този въпрос я накара да се поколебае.
— Свързано е с древни китайски традиции и вярвания. Обаче в Китай го преследват.
Би било изключително интересно да проучи тази следа, ала в момента трябваше да намери по-възрастната жена, бабата.
— Благодаря, че споделихте тези неща с мен. Непременно ще участвам в някое занятие. А сега да се върнем на училището: споменаха, че Джийе е много близък с баба си.
— А, да. Майка ми. Тя е основателка на този Дафа център.
— Може ли да се срещна с нея?
Още докато задаваше въпроса, осъзна, че е попрекалил. Лицето й изгуби част от откритостта си.
— Съжалявам, тя се занимава с други аспекти на нашата дейност и вече не е ежедневно ангажирана с центъра. — Замълча за миг. — Защо искате да се срещнете с нея, ако позволите да попитам?
Гедеон се усмихна.
— Понеже са много близки… и тя го води на училище… мм, просто си помислих, че е добре да се запозная с нея. Но естествено, изобщо не е наложително…
Сега пък допусна друга грешка. Изражението на жената стана малко студено.
— Тя никога не го води в Трокмортън Академи. Изненадана съм, че в училището изобщо знаят за нея. — Пауза. — А вие откъде знаете за нея?