„Мътните да ме вземат“, наруга се Гедеон. Трябваше да млъкне още докато се радваше на благоразположението й.
— Споменаха за нея в училището… Може Джийе да е говорил за баба си?…
Лицето й поомекна.
— Да, най-вероятно.
— Не искам да ви отнемам повече време. — Крю се усмихна невинно и заотстъпва към изхода. — Бяхте много любезна.
Умилостивена, Бию Лиан му даде рекламна брошура.
— Ето ви графика за встъпителните занятия. Надявам се скоро да ви видя отново. И ще кажа на Джийе за сина ви Тайлър. Може да го доведете да си поиграят, преди да започне училище наесен.
— Много мило от ваша страна — отвърна Гедеон.
48.
Орхидея излезе от бакалията на Петдесет и първа улица и бързо закрачи по тротоара към Парк Авеню, като отваряше току-що купените цигари. Хвърли станиола и целофана в кошче за смет и продължи все така забързано. Вместо да се прибере в апартамента си, просто се беше мотала по улиците, обзета от ярост и решителност. Гедеон бе отвратителен, истинско копеле, но в същото време се намираше в ужасна беда. Сега го разбираше. Нуждаеше се от помощ — и Орхидея щеше да му помогне. Щеше да го спаси от хората, които го преследваха и измъчваха, които го принуждаваха да върши всички тези странни неща.
Но как? Как можеше да му помогне?
Зави на ъгъла и почти тичешком продължи по Парк Авеню. Униформеният портиер на „Уолдорф“ й отвори вратата. Задъхана, тя влезе в грамадното фоайе, овладя се и отиде на рецепцията.
— Господин Тел върна ли се вече? Аз съм госпожа Тел.
— Ще позвъня в стаята. — Рецепционистката набра номера, ала никой не отговори.
— Ще го почакам във фоайето — каза Орхидея. Все някога трябваше да се прибере — всичкият му багаж беше там. Тя отвори пакета, извади цигара и я лапна.
— Съжалявам, госпожо Тел, но пушенето във фоайето е забранено.
— Знам, знам. Излизам навън. — Напук запали цигарата още преди да стигне до изхода. Ядосано закрачи назад-напред по тротоара пред хотела, като яростно всмукваше и изпускаше дима. Накрая хвърли фаса пред краката на портиера, извади нова цигара и я запали. До ушите й стигнаха далечни звуци на китара — свиреше онзи скитник пред „Сейнт Бартоломю“. За да убие времето, Орхидея пресече улицата.
Облечен в тънък безформен шлифер, мъжът дрънкаше на китарата си и пееше. Седеше по турски и дърпаше струните с перцата на напръстниците. Калъфът му лежеше отворен до него и вътре имаше няколко смачкани банкноти.
Този тип адски го биваше. Не виждаше лицето му, наведено над старата му китара и скрито под периферията на кафявата му шапка, но чуваше гласа му, малко дрезгав, обременен от тъга и тежък живот. Спокойно можеше да се отъждестви с него. Караше я едновременно да се чувства тъжна и щастлива. Тя импулсивно бръкна в чантичката си, извади един долар и го пусна в калъфа.
Мъжът кимна, без да прекъсва песента си.
Прозвуча последният скръбен акорд и музиката заглъхна. Той остави китарата настрани и вдигна глава.
Орхидея с изненада видя, че е азиатец, млад и доста красив. На лицето му липсваха обичайните следи от алкохолизъм и наркотична зависимост, очите му бяха ясни и дълбоки. Всъщност въпреки дрипавото му облекло нейният уличен инстинкт й подсказваше, че той изобщо не е скитник — а сигурно истински музикант. Парцалите и мърлявата стара шапка бяха само за шоуто.
— Ей, много те бива, знаеш ли? — похвали го тя.
— Благодаря.
— Къде си се научил да свириш така?
— Аз съм последовател на блуса. Блусът е моят живот.
— Да, понякога и аз се чувствам така.
Той я прониза с поглед и Орхидея се изчерви. Музикантът събра парите от калъфа, пъхна ги в джоба си и прибра китарата.
— Свърших за днес. Ще си взема чаша чай в „Старбъкс“ зад ъгъла. Бихте ли ми направили компания?
„Бихте ли ми направили компания?“ Този тип сигурно следваше в консерваторията и се бореше тук за място под слънцето. Да, така трябваше да е. Официалността, с която я покани, й достави удоволствие. Харесваше й драматичната му дегизировка. Още се сърдеше на Гедеон и се надяваше да ги види заедно — така щеше да му даде урок.
— Естествено — отвърна тя. — Защо не?
49.
Кимащия жерав седеше на масичката, пиеше зелен чай и слушаше жената. Тази неочаквана възможност беше добре дошла. Знаеше точно как да я използва, за да накара Крю да разкрие картите си, да го дестабилизира, да го принуди отново да мине в отстъпление.