Докато се отдалечаваха, Гедеон забеляза, че не го водят към колата му, а към малка метална врата отстрани на главната сграда. В ума му проблесна неприятен спомен: събуждане в хонконгски хотел…
— Ей, чакайте малко… — Той се опита да се съпротивлява и заби пети в земята. Двамата спряха, стиснаха го още по-силно за ръцете и го помъкнаха към вратата.
От малката къща се разнесе глас и те се заковаха на място. Гедеон се обърна и видя възрастна китайка, застанала на стъпалата. Тя даде знак на мъжете със съсухрената си ръка и каза нещо на китайски.
Охранителите неохотно го пуснаха. Първо отстъпи единият, после и другият.
— Елате. — Жената му махна с ръка. — Елате веднага.
Гедеон премести поглед от охранителите към нея и побърза да се подчини. Тя го въведе вътре и го покани в гостната.
— Заповядайте, седнете. Чай?
— Да, с удоволствие — отвърна Гедеон, като разтриваше ръцете си там, където го бяха стискали охранителите.
На прага се появи прислужник. Мадам Чун му каза нещо и той изчезна навън.
— Простете на охранителите ми — каза възрастната жена. — В момента животът ми е застрашен.
— Защо?
В отговор тя само се усмихна.
Прислужникът се върна с малък чугунен чайник и две миниатюрни кръгли порцеланови чашки. Докато той наливаше чая, Гедеон използва възможността да я разгледа. Наистина беше старицата от записа — присъствието й му внушаваше странно страхопочитание, навяваше му мисли за дългото и невероятно откривателско пътешествие, което го бе довело тук. И все пак на живо тя изглеждаше съвсем различно. Излъчваше някаква жизнена енергия, която зърнестият запис от летището не беше успял да улови. Едва ли някога бе виждал по-чевръста и енергична старица. Приличаше му на птичка с блестящи очи, постоянно нащрек, бърза, весела.
Жената му подаде едната чашка, настани се на отсрещния стол, сплете пръсти върху коленете си и се вгледа в него толкова настойчиво, че той за малко да се изчерви.
— Виждам, че искате да ме попитате нещо — каза старицата.
Гедеон не отговори веднага. Естествено, имаше в готовност няколко истории, няколко измислени сценария, с които да измъкне информация от нея. Ала седнал така срещу мадам Чун, лице в лице, той осъзна, че няма да успее да я заблуди. По никакъв начин. Всичките му грижливо съчинени схеми, машинациите му, стратегиите и измамите му ненадейно бяха обезсилени. Обзе го странен страх — не знаеше какво да каже. Отчаяно затърси по-добра история, по-добра комбинация от лъжи и полуистини, но разбираше, че всичките му усилия са безнадеждни.
— Просто ми кажете истината — усмихна се тя, сякаш прочела мислите му.
— Ами… — Не можеше да продължи. Ако й разкриеше истината, щеше да изгуби всичко. И сега вече наистина се изчерви от смущение.
— Тогава ще ви задам няколко въпроса.
— Да, много ви благодаря. — Той въздъхна с огромно облекчение.
— Как се казвате?
— Гедеон Крю.
— Откъде сте и с какво се занимавате?
Той се поколеба, отново затърси подходяща лъжа, ала навярно за пръв път в живота си не успя да се сети нищо.
— Живея в Ню Мексико и работя в националната лаборатория „Лос Аламос“.
— Място на раждане?
— Клеърмонт, щата Калифорния.
— Родителите ви?
— Мелвин и Дорис Крю. И двамата са покойници.
— Причината да сте тук?
— Синът ми Тайлър наесен ще учи в един клас с Джийе в Трокмортън и…
— Съжалявам — внимателно го прекъсна жената и впери в него ясните си черни очи. — Мисля, че сте професионален лъжец. И просто сте изчерпали лъжите си.
Гедеон нямаше какво да отговори.
— Та както вече отбелязах, защо поне сега не кажете истината? Пак може да получите каквото искате.
Имаше чувството, че тази старица го е приклещила. Нямаше как да се измъкне, не можеше да избяга. Как го беше допуснал?
Тя чакаше и се усмихваше.
„Какво пък, по дяволите!“
— Аз съм… нещо като специален агент — изпелтечи Гедеон.
Грижливо боядисаните й вежди се повдигнаха.
Той треперливо си пое дъх. Не беше в състояние да говори нищо друго освен истината и — кой знае защо — се чувстваше облекчен.
— Задачата ми е да открия какво е донесъл в страната Марк У и да го взема.
— Марк У. Да, логично. За кого работите?
— За Съединените щати. Косвено.
— И каква е моята роля? — попита старицата.
— Вие сте дали нещо на Марк У на летището, точно преди да се качи на таксито и да го убият. Искам да знам какво сте му дали. Освен това бих искал да науча дали наистина е носил планове за ново оръжие, какво е това оръжие и къде са сега тези планове.
Тя съвсем бавно кимна, отпи глътка чай и остави чашата.
— Левак ли сте, или десняк?
Гедеон се намръщи.