Гедеон веднага си спомни за белите петна по рентгеновите снимки на У. Дали ученият наистина не беше скрил информацията в тялото си?
— Освен това У помнеше наизуст списък с числа. Какво представляват те?
Китайката впери очи в него.
— Откъде знаете за списъка с числата?
Той затаи дъх за миг, после каза:
— Защото го проследих от летището. Видях как джипът блъска таксито. Аз го измъкнах от смачканата кола. У ме помисли за Роджър Марион и ми каза числата. Опитах се да го спася. Не успях.
Последва дълго мълчание.
— Не знаем какво означават тези числа — рече старицата накрая. — Той ни разкри само, че трябвало да се комбинират с онова нещо, което щял да ни донесе. Само така щяла да е пълна тайната. Едното не действало без другото — нужни били и двете. По този начин щял да защити тази тайна. Трябваше да ги даде на Роджър.
— И вие сте направили всичко това за У само въз основа на неговите уверения, без да знаете за какво става дума?!
— Доктор У беше изключително напреднал последовател на дафа. Мнението му тежеше много.
Гедеон бе близо — съвсем близо, влудяващо близо.
— Как характеризира той тази секретна информация? Планове ли са, или може би микрочип, какво точно?
— Останах с впечатлението, че е някакъв предмет.
— Какъв предмет?
— Той използва думата „у“, която означава „нещо“, „предмет“, „твърда материя“. Това е и китайската дума за „физика“. Произнася се различно от името му, между другото, с по-слабо ударение.
Мислите на Гедеон отново се насочиха към рентгеновите снимки на китайския учени. Те показваха, че смазаните му крака са пълни с всевъзможни парчета метал и пластмаса от катастрофата. Внимателно беше разгледал всички тези точици и петна — но дали не бе пропуснал нещо? Можеше ли някоя от тези неправилни сенки да е предмет? Той търсеше планове, микрочип, миниатюрен контейнер. Но можеше да е нещо съвсем друго. Например парче метал.
Парче метал…
Според онази позната на О’Брайън физичка, Епстайн, числата приличали на формула на сплав. Това трябваше да е. Това трябваше да е!
— Разберете — продължи мадам Чун. — Доктор У нямаше намерение да избяга в Съединените щати, нищо подобно. Той беше лоялен и верен гражданин на Китай. Но като учен смяташе, че в този случай има морален императив. Искаше да разпространим тази голяма тайна в целия свят чрез нашите сървъри по такъв начин, че да не може да бъде скрита. Това щеше да е подарък, разбирате ли — подарък за света. От нас.
„Значи Минди греши за мотивите му“ — каза си Гедеон. В момента обаче имаше други грижи. Краката на У бяха пълни с метал и трупът му още беше в моргата. И щяха да го предадат на Гедеон като негов най-близък роднина. Значи просто трябваше да отиде там и да извади парчето.
Но преди това се налагаше да вземе рентгеновите снимки и да реши кое точно парче да изреже. И за тази цел щеше да посети Том О’Брайън и неговата приятелка физичката.
Осъзна, че мадам Чун го наблюдава.
— Господин Крю, нали сте наясно, че щом извадите онова, което ни носеше доктор У ще трябва да ми го предадете?
Той също впери поглед в нея.
— Наясно сте, нали? От това задължение не можете да избягате. — Мелодичният й глас подчерта последните думи и старицата му отправи поредната си мила усмивка.
51.
Гедеон Крю се прибра в „Уолдорф“ към единайсет вечерта — вмъкна се през служебния вход и заобиколи „Сейнт Бартоломю“, тъй като се опасяваше, че Кимащия жерав още чака там с китарата си. Докато мислеше за това по обратния път от Ню Джърси, разбра, че от стъпалата на черквата китаецът може да наблюдава и двете му стаи, както и главния вход на хотела и входа на Петдесет и първа улица. Нямаше как да е сигурен, че убиецът знае за двете стаи, но трябваше да го допусне. Кимащия жерав беше избрал идеална позиция.
Като проклинаше глупостта си, Гедеон натисна бутона на един от сервизните асансьори и се качи на етажа на резервната си стая. Влезе предпазливо, без да светне — Кимащия жерав можеше да наблюдава от улицата. Но пък можеше да го чака и в стаята. Гедеон спря и се заслуша. Защо не си бе поискал оръжие от Гарса?
Не го смущаваше толкова фактът, че Кимащия жерав неотклонно го следва по петите. Не. А че адски го бива да свири блус. Въпреки получената от Джексън информация Гедеон си мислеше, че китаецът е просто наемен убиец, карикатура, излязла от кунгфу филм, майстор на бойните изкуства, но непознаващ американската култура, спъван от това, че е чужденец. Сега разбираше, че нито едно от тези предположения не е вярно.
Потрепери. В стаята цареше тишина, неподвижност.
Накрая отиде до леглото и измъкна пластмасовата кутия изпод него. Изглеждаше непокътната. Набра комбинацията и я отвори, измъкна кафявата папка с рентгеновите снимки и епикризата на У, затвори я и я заключи. Свали си сакото, пъхна папката под ризата си и отново се облече.