Жената рязко се изпъна.
— Разбира се, господин конгресмен. Един момент.
— Тя вдигна телефона, натисна един бутон и заговори. После го погледна. — Извинете, господин конгресмен, бихте ли повторили името си?
Гедеон го произнесе с ядосана въздишка. Ясно даваше да се разбере, че името би трябвало да й е познато — и изобщо се държеше като човек, който очаква да е известен на всички и изпитва презрение към невежеството на онези, които не го познават.
Рецепционистката сви устни и отново вдигна слушалката. Последва кратък разговор и тя затвори.
— Ужасно съжалявам, господин конгресмен, но генералът е излязъл и днес няма да се върне. Секретарката му няма информация за срещата. Сигурен ли сте…
— Тя млъкна, пронизана от строгия поглед на Гедеон.
— Дали съм сигурен?! — Той повдигна вежди.
Устните й вече бяха съвсем свити и синята й коса започваше да трепери от преглътнатата обида.
Гедеон пак си погледна часовника и сви устни.
— Госпожо…
— Уилсън.
Той извади един лист от джоба си и й го подаде.
— Можете да се уверите сама.
Сам беше написал този имейл, уж получен от секретарката на заместник-директора в потвърждение на срещата с генерала, който по това време със сигурност щеше да отсъства. Рецепционистката го прочете и му го върна.
— Много съжалявам, но генерал Морхед явно го няма. Да се обадя ли пак на секретарката му?
Гедеон я фиксираше с леден поглед.
— Бих искал лично да разговарям със секретарката му.
Тя се поколеба, вдигна слушалката и му я подаде, като първо набра номера.
— Извинете, госпожо Уилсън, но материята е класифицирана. Нали не възразявате?
Лицето й, което беше леко пребледняло от гняв, сега се зачерви. Жената безмълвно се изправи и се отдръпна. Гедеон вдигна слушалката към ухото си. Телефонът звънеше, но той се обърна така, че да скрие апарата от нея, натисна бутона и незабелязано набра друг вътрешен номер — този път на секретарката на генерал Шортхаус, самия директор.
„Само тримата главни в организацията знаят паролата — директорът, заместник-директорът и шефът на сигурността…“
— Кабинетът на директора.
Като говореше тихо и бързо с гласа на мъжа, с когото предишната вечер се беше срещнал при кофите за смет, Гедеон отвърна:
— Тук е Ламойн Хопкинс от ай ти отдела, генералът ме е търсил. Спешно е, отнася се за пробив в сигурността.
— Един момент.
Гедеон зачака. След малко се обади генерал Шортхаус.
— Да? Какъв е проблемът? Не съм ви търсил.
— Много съжалявам за тая отвратителна история, господин генерал — имитира Хопкинс той, този път с тих и мазен глас.
— Какви ги говорите, Хопкинс?
— Системата ви се срива, господин генерал, и подсигуряващата не се задейства.
— Няма такова нещо.
— Господин генерал! При нас се вижда, че цялата ви система е срината. Това е нарушение на сигурността — и вие знаете какво означава това.
— Пълен абсурд. В момента компютърът ми е включен и работи идеално. И защо ми се обаждате от рецепцията?
— Това е част от проблема, господин генерал. Телефонната централа е свързана с компютърната мрежа и дава грешни данни. Моля, излезте от мрежата и пак влезте, докато проверявам. — Гедеон хвърли поглед към рецепционистката, която продължаваше да стои настрани, полагайки съзнателни усилия да не подслушва разговора.
В слушалката се чу тракане на клавиши.
— Готово.
— Странно, не регистрирам никакво движение на вашия адрес. Опитайте пак да излезете.
Отново тракане на клавиатура.
— Нищо, господин генерал. Изглежда, че акаунтът ви е компрометиран. Това е лошо — ще се наложи да пишем доклад и да проведем разследване. Много съжалявам.
— Хайде да не изпреварваме нещата, Хопкинс. Сигурен съм, че можем да оправим проблема.
— Ами… може да опитаме. Но ще трябва да рестартирам системата и после да вляза в акаунта ви оттук. За тая цел ще имам нужда от името и паролата ви.
Мълчание. После:
— Не мога да ви ги дам.
— Може би не го знаете, обаче в случай на рестартиране на мрежата паролата автоматично се променя, тъй че имате право да я съобщите на ай ти отдела. Разбирам, че имате съмнения, но тогава ще се наложи да се обадя в Агенцията за национална сигурност и да поискам отмяна на паролата, много съжалявам…
— Добре, Хопкинс. Не знаех за това правило. — Шортхаус продиктува името и паролата си и Гедеон ги записа.
— Бре! — с огромно облекчение възкликна след малко той. — Рестартирах мрежата и всичко се оправи. Явно е забил екранът. Няма пробив в сигурността. Можете да бъдете спокоен.