Тръгнах към нея възможно най-бързо, като избутвах онези, които не ми правеха път. (А те бяха малцина, защото макар никой от тях да не вярваше, че наистина съм такъв, какъвто изглеждам, заради високия ми ръст ме вземаха за ликуващ, поради липсата на истински ликуващи наблизо.)
Пелерината не беше нито млада, нито стара. Зад тясното й домино лицето й приличаше на гладък овал, изтънчено и далечно като лицето на главната жрица, която ми бе позволила да вляза в катедралата, след като с Аджиа унищожихме олтара. Държеше малка чаша вино, сякаш да си играе с нея, и когато коленичих в краката й, я остави на близката маса и ми подаде пръстите си да ги целуна.
— Опрости ме, Божествена — помолих я аз. — Сторих на теб и на всичките ти сестри най-голямото зло.
— Смъртта причинява зло на всинца ни — отвърна тя.
— Аз не съм смъртта. — Вдигнах очи към нея и за пръв път изпитах съмнение.
През врявата на тълпата долових съскащия звук, когато тя си пое рязко дъх.
— Не си ли?
— Не, Божествена. — И макар да се съмнявах вече в нея, боях се, че може да избяга от мен, затова протегнах ръка и хванах пояса, чийто край висеше от кръста й. — Божествена, прости ми, но наистина ли си член на ордена?
Без да проговори, тя само поклати глава и се строполи на пода.
Често се случва някой клиент в подземието ни да имитира безсъзнание, но измамата се разкрива лесно. Фалшивият припаднал съзнателно затваря очи и ги държи затворени. При истински припадък жертвата, която може да бъде както мъж, така и жена, най-напред губи контрол над очите си, така че за миг те не гледат в една и съща посока, а понякога се прибелват под горните клепачи. Клепачите, от своя страна, рядко се затварят напълно, тъй като затварянето им не е съзнателен акт, а резултат от отпускането на мускулите им. Обикновено се вижда малка дъга от склерата между горния и долния клепач — това видях и когато жената падна.
Няколко мъже ми помогнаха да я пренеса до една беседка, като се изговориха един куп глупости за горещината и вълнението, нито едно от които не беше в наличност. За известно време бе невъзможно да прогоня зяпачите — после новината спря да бъде новина и би ми било също толкова трудно да ги задържа, ако бях пожелал да го направя. По това време жената в червено бе започнала вече да помръдва, а от друга жена на приблизително същата възраст и маскирана като дете научих, че припадналата е съпруга на благородник, чиято вила се намирала недалеч от Тракс и който бил заминал за Несус по някаква работа. Отидох при масата, взех малката й чаша и наквасих устните й с червената напитка, която съдържаше.
— Не — слабовато рече тя. — Не го искам… Мразя сладкото вино. И-и-избрах го само защото цветът му подхожда на костюма ми.
— Защо припаднахте? Защото ви помислих за истинска монахиня?
— Не. Защото познах кой сте — каза тя и за миг помълчахме, тя — все така полегнала на канапето, където бях помогнал да я пренесем, аз — седнал в краката й.
Възкресих мига, когато бях коленичил пред нея — притежавам, както вече неведнъж съм споменавал, силата да пресъздавам всяка секунда от живота си. Накрая се наложи да попитам:
— Как познахте?
— Ако попиташ всеки друг в дрехи като вашите дали е смъртта, би отговорил утвърдително… защото ще е маскиран. Бях в съда на архонта миналата седмица, когато съпругът ми обвини един от селяните си в кражба. Тогава ви видях да стоите настрани, скръстил ръце върху меча, който носите сега, и когато ви чух да казвате какво сте направили, когато целунахте пръстите ми, ви познах и си помислих… О, не знам какво си помислих! Сигурно съм си помислила, че коленичите пред мен, защото възнамерявате да ме убиете. Така както стояхте тогава в съда, както изглеждате по принцип, си помислих, че сигурно сте галантен към бедните хорица, чиито глави предстои да отсечете, и особено към жените.
— Коленичих пред вас само защото спешно трябва да открия Пелерините, а вашият костюм, както и моят, не прилича на костюм.
— И не е. Не че имам право да го нося, но и не е ушит от прислужницата ми за случая. Истински е. — Тя замълча за миг. — Знаете ли, аз дори не знам истинското ви име.
— Севериън. Вашето е Сириака — една от жените го спомена, докато се грижехме за вас. Може ли да попитам как сте се сдобили с тази дреха и дали имате представа къде са Пелерините сега?