— Това не е част от задълженията ви, нали? — Взря се за миг в очите ми, после поклати глава. — Нещо лично е. Те ме отгледаха. Бях послушница. Пътувахме по целия континент и получавах чудесни уроци по ботаника само като наблюдавах дърветата и цветята, покрай които минавахме. Като се връщам понякога в спомените си, ми се струва, че за седмица сме изминавали разстоянието от палмите до пиниите, макар да знам, че не може да е вярно. Готвех се да положа последните клетви, а година преди това ти шият дрехата, така че да я изпробваш и да се извършат необходимите поправки, а после да я виждаш сред обикновените си дрехи всеки път щом си разопаковаш багажа. Също като момиче, което гледа булчинската рокля на майка си, която е носила и баба й преди нея, и знае, че ако някога се омъжи, ще бъде облечена в нея на сватбата си. Само дето аз така и не облякох дрехата си, и когато се прибрах у дома, след като чаках дълго да минем наблизо, понеже нямаше кой да ме придружи, я взех със себе си. Отдавна не се бях сещала за нея. Но като получих поканата на архонта, я извадих и реших да я облека тази вечер. Гордея се с фигурата си и се наложи да я отпуснем съвсем мъничко тук-там. Стои ми добре, струва ми се, а имам и лице на Пелерина, макар да нямам техните очи. Всъщност никога не съм имала очите им, макар някога да мислех, че това ще се промени, щом положа клетвите, или след това. Нашата наставница на послушниците имаше такъв поглед. Можеше просто да си седи и да шие нещо, но погледнеш ли я в очите, като нищо ще повярваш, че виждат чак до края на Ърт, където живеят перишите, виждат право през старата скъсана пола, през стените на шатрата, през всичко. Не, не знам къде са Пелерините сега — а не съм сигурна дали и самите те знаят, освен може би Майката.
Казах:
— Сигурно сте имали приятелки сред тях. Някоя от другите послушници не остана ли в ордена?
Сириака сви рамене.
— Нито една не ми писа. Наистина не знам.
— Мислите ли, че вече сте достатъчно добре да се върнем на танците? — До беседката ни долиташе музика.
Главата й не помръдна, но очите й, проследявали досега старите коридори на времето, докато говореше за Пелерините, се завъртяха и ме изгледаха косо.
— Това ли искате да направим?
— Май не. Тълпите винаги са ме притеснявали, освен ако хората не са ми приятели.
— Значи имате приятели? — Изглеждаше искрено учудена.
— Тук не… е, и тук имам един приятел. В Несус имах братя от гилдията.
— Разбирам. — Тя се поколеба. — Не виждам причина да се връщаме там. Празненството ще продължи цялата нощ, а утре заран, ако на архонта все още му е забавно, ще спуснат завесите, за да спрат светлината, а може и да вдигнат шапитото над градината. Можем да останем тук, колкото искаме, а прислугата ще ни носи храна и напитки. А мине ли наблизо човек, с когото искаме да поговорим, ще го повикаме да ни прави компания.
— Боя се, че скоро ще започна да ви отегчавам — казах аз.
— Няма такава опасност, защото няма да ви оставя да говорите дълго. Смятам аз да говоря, а вие да слушате. За начало — знаете ли, че сте много красив мъж?
— Знам, че не съм. А тъй като никога не сте ме виждали без тази маска, няма как да познавате истинския ми лик.
— Напротив.
Тя се наведе напред, сякаш да разгледа лицето ми през отворите за очите. Собствената й маска, с цвета на дрехата й, беше съвсем малка, направо символична — два бадемовидни овала около очите, — но въпреки това й придаваше екзотичност, каквато не би притежавала иначе, придаваше й още и привкус на мистериозност, струва ми се, на скритост, която вдигаше от нея бремето на отговорността.
— Сигурна съм, че сте много интелигентен човек, но не сте натрупали опита, който имам аз, иначе щяхте да сте овладели изкуството да преценявате лицата, без да ги виждате. Най-трудно е, разбира се, когато човекът срещу вас е с дървено забрало, което не отговаря на формата на лицето, но дори и тогава има какво да се отгатне. Брадичката ви е остра, нали? С малка трапчинка.
— За острата брадичка познахте — казах аз. — Но не и за трапчинката.
— Или ме лъжете, за да ме обезкуражите, или просто не сте забелязали трапчинката. Мога да отгатна каква е брадичката според вида на талията на мъжете. Тесният кръст означава остра брадичка, а под кожената ви маска се показва достатъчно, за да потвърди догадката ми. Макар очите ви да са дълбоко разположени, те са също така големи и живи, а при мъжете това означава брадичка с трапчинка, особено когато лицето е слабо. Скулите ви са високи — очертанията им си личат донякъде под маската, а слабите ви страни ги правят да изглеждат още по-високи. Косата ви е черна, както личи от косъмчетата по ръцете ви, а устните ви са тънки — виждат се през отвора на маската. Но не ги виждам изцяло, което означава, че имат много извивки, което е прекрасно качество за устните на един мъж.