Когато за пръв път осъзнах, още като момче, че зеленият кръг на луната всъщност е нещо като остров, увиснал в небето, и че цветът му се дължи на горите, незапомнено древни, засадени там в най-ранните дни на човешката раса, у мен се зароди намерението да отида там, а към него постепенно се прибавиха и всички други светове във вселената, по реда, в който с възрастта си осъзнавах съществуването им. Бях се простил с това си желание като с грешка (както си мислех) на растежа, когато научих, че само хора, чието място в обществото ми се струваше непостижимо високо, успяват да напуснат Ърт.
Сега този стар мой копнеж се разпали наново и макар да ми се струваше още по-нелеп с годините (защото малкият чирак несъмнено бе имал по-голям шанс да литне някога сред звездите от преследвания аутсайдер, в който се бях превърнал), беше неимоверно по-силен и изпълнен с решимост, защото през изминалото време бях разбрал колко глупаво е да ограничаваш желанията си до възможното. Ще отида, твърдо реших аз. През остатъка от живота си ден и нощ ще бъда нащрек за някаква възможност, колкото и нищожна да е тя. Веднъж вече се бях озовавал насаме с огледалата на отец Инир — тогава Йонас, много по-мъдър от мен, се беше гмурнал без колебание в пороя на фотоните. Кой можеше да твърди, че няма отново да се озова пред онези огледала?
Подкрепян от тази мисъл, аз дръпнах плаща от главата си, решен да погледна още веднъж звездите, и открих, че слънчевата светлина е пронизала вече планинските върхове, отнемайки нощното им величие. Титаничните лица, надвисвали над мен, се бяха смалили сега до ликовете на отдавна мъртвите владетели на Ърт, обрулени от времето и изпити от лавините.
Станах и се разкърших. Ясно беше, че не мога да изкарам и този ден без храна, и още по-ясно, че не ще мога да прекарам следващата нощ, както бях прекарал тази — под ненадеждната защита на плаща си. Затова, макар и да не смеех да се спусна към населените долини, замислих маршрута си така, че да ме отведе в гората, която се стелеше по билата под мен.
Стана почти обяд, докато я стигна. Когато най-после се добрах до дребните брези, които я обикаляха като предни постове, видях, че макар теренът да е по-стръмен, отколкото бях очаквал, в центъра й земята сравнително по-равна, а следователно и оскъдната почва сравнително по-богата, и там растяха дървета с внушителен ръст, толкова близо едно до друго, че пролуките помежду им не бяха по-широки от самите стволове. Те, разбира се, не приличаха на събратята си с твърда дървесина и лъскави листа от тропическата гора, през която бяхме минали на южния бряг на Сифизус. Тези тук в по-гол ямата си част бяха иглолистни видове с грапава кора, високи прави дървета, привели се, въпреки ръста и силата си, далеч от сянката на планината, и поне по четвърт от тях ясно личаха белезите от войната им с вятъра и светкавиците.
Бях дошъл с надеждата да заваря дървосекачи или ловци и да се позова на гостоприемството, което по правило се полага (както дълбоко вярват градските люде) на странниците в дивите планини. За дълго време обаче надеждите ми останаха напразни. Час по час спирах и се ослушвах за звънтеж на брадва или лай на кучета. Чувах обаче единствено тишина и макар гората да предлагаше огромно количество дървен материал, не видях признаци да е имало сеч.
Най-накрая стигнах до малък ручей с леденостудена вода, който криволичеше между дърветата, по чиито брегове растеше дребна и нежна орлова папрат и трева със стръкчета, тънки като косъм. Напих се до насита и близо половин час следвах ручея надолу по склона, покрай поредица от миниатюрни водопади и езерца, като се чудех, както несъмнено се бяха чудили и други преди мен от хиляди години, как така потокът бавно, но сигурно расте, при положение че няма други негови събратя да се вливат в руслото му.
Накрая стана толкова голям, че и дърветата не бяха в безопасност, а малко по-напред видях ствола на едно от тях, поне четири лакътя дебел, да лежи повален напреки на потока, който беше подкопал корените му. Приближих се към него без особена предпазливост, защото нямаше звук, който да ме предупреди, хванах се за един от по-ниските клони и стъпих с отскок върху ствола.