— Как е могъл кралят джудже да повярва в това? — вметна бързо Ший. — Та ако наистина е бил жив по онова време, Господарят на магиите е трябвало да бъде на повече от петстотин години. Дали пък някой амбициозен мистик не му е подсказал идеята в желанието си да възроди един древен, почти забравен мит, за да подобри положението си в кралството или кой знае защо.
— Възможно е — съгласи се Аланои. — Но нека да продължа. След дълги месеци на борба, тролите явно решили, че джуджетата са победени. Обърнали легионите си на запад и започнали поход срещу могъщото кралство на елфите. Но през месеците, в които тролите разбили джуджетата, известният мистик Бремен, стар и високоуважаван старейшина на Съвета, събрал малкото спасили се от Паранор друиди и ги отвел в кралството на елфите в Западната земя. Той предупредил тамошния народ за новата опасност и ги посъветвал да се подготвят за почти сигурното нападение, което жителите на Северната земя планирали. В онази година крал на елфите бил Джърл Шанара, може би най-великият от всички елфски крале, като изключим Ивънтайн. Бремен го предупредил за евентуалното нападение срещу земята му и елфският крал бързо подготвил армията си преди настъпващите орди на тролите да успеят да стигнат до границите му. Сигурен съм, че знаеш историята на собствения си народ достатъчно добре, за да си спомниш какво се случило, когато битката свършила. Но ми се иска да обърнеш внимание на подробностите, които ще ти разкажа. И Ший, и възбуденият Флик, кимнаха нетърпеливо. — Друидът Бремен дал на Джърл Шанара специален меч за битката срещу тролите. Предполагало се, че този, който притежава Меча, не може да бъде победен, дори от страховитата мощ на Господаря на магиите. Когато тролските легиони навлезли в долината на Рен в граничните земи на елфското кралство, те били нападнати и хванати в капан от армиите на елфския народ, които били разположени на по-високи възвишения.
Нападателите били жестоко разбита в една решаваща битка, която продължила два дни. Елфите били предвождани от друидите и Джърл Шанара, който носел дадения му от Бремен огромен меч. Сражавали се заедно срещу армиите на тролите за които се говорело, че като същества от подвластния на Господаря на магиите свят на духовете, притежават допълнителна сила, но смелостта на елфския крал и силата на легендарния Меч надвили врага и го разгромили. Когато останалите живи от тролската армия войници се опитали да избягат обратно в безопасната Северна земя отвъд равнините Стрелехайм, те били притиснати между преследващата ги армия на елфите и една армия на джуджетата, която напредвала откъм Източната земя. Разразила се страхотна битка, в която тролската армия била унищожена почти до последния войник. По време на битката Бремен, който се сражавал на страната на елфския крал, сам се изправил срещу Господаря на магиите и изчезнал. В историята е записано, че и друидът и Господарят на магиите, изчезнали в боя и после никой не ги е виждал. Дори и телата им не били открити.
Джърл Шанара носел дадения му легендарен меч до смъртта, която го сполетяла няколко години по-късно. Синът му предал оръжието на друидския Съвет в Паранор. Мечът бил закрепен към огромен блок на Тре-стоун и поставен в гробница в централната кула на крепостта на друидите. Сигурен съм, че знаеш легендата за меча и какво символизира той, какво е значението му за всички раси. Знаменитият меч сега се намира в Паранор, където е стоял петстотин години. Бях ли достатъчно ясен в разказа си, младежи на Вейл?
Флик кимна, занемял от учудване, все още силно възбуден от разказа. Но Ший изведнъж реши, че е слушал достатъчно дълго. Нищо от това, което Аланон им разказа за историята на расите, не беше факт. Поне той не го възприемаше като факт след всичко, което собственият му народ го беше учил, когато беше дете. Високият мъж просто им беше разказал приказка, предавана през вековете от родители на деца. Слушал беше внимателно всичко, което Аланон беше представил уж като истина за расите, и го изтърпя само от уважение към известността му. Но целият разказ за Меча беше абсурден и Ший остана с чувството, че го правят на глупак.
— И какво общо има всичко това с идването ти в Шейдската долина? — упорстваше той и се усмихна кисело, с което издаде възмущението си. — Чухме всичко за някаква си битка, разразила се преди около петстотин години. Битка, която дори няма нищо общо с Човека, а с троли, елфи и джуджета, и кой ли не още, поне така, както я разказа. Май спомена за духове или нещо, подобно. Може да ме обвиниш в прекалено голям скептицизъм, но, съжалявам, трудно ми е да приема всичко това за истина. Историята за Меча на Джърл Шанара е добре известна на всички раси, които играят известна роля в нея. Но легендата на Шанара е приказка за деца, която възрастните трябва да надраснат, когато поемат отговорностите на зрелостта. Защо ни загуби времето, разказвайки ни тази история, когато единственото, което искам да чуя, е един обикновен отговор на един обикновен въпрос. Защо търсиш… точно мен?