Контранападението беше безупречно осъществено. Точно когато изненаданият десен фланг на огромната армия на Северната земя се обърна, за да посрещне настъпващия стремително към тях кавалерийски полк на Граничния легион, от дима най-неочаквано изскочиха пехотинците, под командването на Месалин и нападнаха центъра на врага. В много гъста фаланга, с насочени през плътна стена от броня копия, безупречно обучените войници на Легиона настъпваха в центъра на неподготвения объркан враг. Неприятелите от Северната земя бяха подкарани назад като стадо добитък. На всеки две-три крачки много от тях падаха, умиращи или ранени. Кавалеристите на Актън продължаваха да притискат отляво. Цялото дясно крило на вражеската линия започна да се разпада, а виковете на ужас се превърнаха в крясъци. За момент дори ожесточената атака срещу десния отбранителен фланг беше разколебана, когато смутените войници от Северната земя обърнаха втрещени погледи на запад и безуспешно се мъчеха да разберат какво става. От върха на Външната стена Мениън Лий наблюдаваше изумен.
— Невероятно. Граничният легион направо ги помита. С тях е свършено!
— Все още не — въздъхна тихо Хендъл. — Истинското изпитание тепърва предстои.
Планинецът отново погледна към сцената на бойните действия. Войниците от армията на Северната земя продължаваха да отстъпват пред щурма на Легиона, но зад оттеглящите се редиците на врага настъпи някакво раздвижване. Армията на Господаря на магиите нямаше да се даде толкова лесно. Липсата на добра подготовка се компенсираше с многочислеността. Огромна част от гноми кавалеристи вече се беше насочила към тила на отблъснатите пехотинци, за да пресрещне нападението на кавалеристите на Легиона. Гномите моментално се насочиха към настъпващите кавалеристи на Актън. Подкрепени от няколко редици от стрелци с копия и лъкове, те се впуснаха в стремителна атака. От тила на центъра на вражеската армия една огромна част от високи, бронирани от главата до петите фигури, беше потеглила в стройни стегнати редици и напредваше през разкъсаните линии на собствената си армия към пехотинците на Легиона. За момент мъжете на върха на Външната стена гледаха, без да могат да се досетят какво щеше да последва. После потръпнаха изумени, когато видяха как бронираните войници започнаха да разчистват пътя си, като посичаха с копията и щитовете си отстъпващите мъже от собствената им армия. Това беше най-дивашката касапница, която Мениън беше виждал.
— Скални троли! — извика гневно Балинор. — Те ще изколят Месалин и целия му полк. Дай команда за отстъпление, Джанъс.
Най-новият му командващ веднага се подчини и издигна голямо червено знаме на поставен наблизо прът. Мениън Лий се вторачи с любопитство в мълчаливия човек от границата. Битката като че ли щеше да бъде спечелена всеки момент, а той беше наредил отстъпление. Опита се да улови погледа на краля, а човекът той се усмихна мрачно на неизречения въпрос, който се четеше в очите на планинеца.
— Още от раждането си скалните троли са обучавани да се бият. Това е начинът им на живот. В ръкопашния бой те са по-добри от войниците на Граничния легион. Подготвени са по-добре, пък и физически са по-силни. Нищо няма да спечелим, ако продължим атаката. Вече им нанесохме сериозни щети и все още държим скалата. Ако искаме да ги разгромим, ще трябва да ги омаломощаваме малко по малко.
Мениън кимна с разбиране. Балинор махна с ръка и тръгна към разположената му долу част. Основната му грижа в момента беше да осигури пътя за отстъпление на двата полка, а това означаваше успешна отбрана на подвижните пътища, които бяха единствената връзка на войниците с града. Планинецът наблюдава едрата фигура, докато се скри от погледа му, и се върна на стената. Касапницата на поляните беше ужасяваща. Телата на избитите и ранените лежаха разпръснати навсякъде — от подножието на скалата чак до тиловите линии на армията на Северната земя. Приятелите онемели следяха продължаващата ужасна битка. Това беше най-жестокото клане, което някой от тях беше виждал през живота си.
В далечината пехотинците под командата на Месалин започнаха да се изтеглят дисциплинирано към отбранителните съоръжения на града. Но огромните скални троли бяха почти успели да си пробият път и да стигнат до първите редици на собствената им армия. Сега се готвеха да тръгнат по петите на омразните хора от Тирзис. Пехотинците се оттегляха, без да срещат някакъв отпор, но кавалерийският полк се сблъска с неочакваната съпротива на атакуващите гноми кавалеристи. Двете сили влязоха в ожесточена битка вляво от настъпващите троли. Очевидно Актън или не можеше, или не искаше да се измъкне от неуморните нападатели и конниците му бяха подложени на унищожителните кръстосани удари на разположените в две линии гноми стрелци, намиращи се точно на север от него. Огромна бойна част от въоръжени с мечове гноми и троли беше успяла да заобиколи в гръб атакуващите кавалеристи и сега войниците на Актън бяха притиснати от три страни.