Доближи се вдървено до лежащия на пода Орл Фейн и се наведе. Пръстите му стиснаха силно студената метална дръжка на оръжието. Усети в потната си длан вдигната ръка с факела. Застина неподвижен. После бавно изтегли Меча на Шанара.
ГЛАВА 32
През втория ден от битката за Тирзис настъпи същата поголовна сеч на хората от армията на Северната земя, както през първия. Нашественическите сили атакуваха призори. Тръгнаха към скалата в безупречни бойни формации под силните удари на барабаните на гномите. На стотина ярда се спряха и настъпи дълбока тишина. После нададоха проглушителен вик и се втурнаха презглава в ужасната битка за превземане на височините. Със същото явно пренебрежение към живота си нападателите се хвърляха, вълна подир вълна, срещу външните отбранителни насипи на окопания Граничен легион. Настъпваха без помощта на чудовищните подвижни стълби, които не бяха успели да — построят отново. Този път разчитаха на малките подвижни стълби и на куките за захващане. Битката беше свирепа и безпощадна. Още в първите няколко минути загинаха стотици хора от Северната земя.
След гибелта на Актън, Балинор не смееше да рискува второ контранападение на кавалерията срещу многочислената вражеска армия. Реши да се окопае в предната част на скалата и да задържа позициите си колкото може по-дълго. Горящото масло и стрелците на Легиона отблъснаха първите вълни на щурма Този път обаче нападателите не разстроиха редиците си и не се разбягаха. Прииждаха и нападаха безспир. Накрая, между стрелите и пламъците, успяха да стигнат до основата на широкото плато и започнаха да мятат подвижните стълби и куките но отвесната скала. Тълпи от викащи войници на Северната страна се катереха нагоре и влизаха в ръкопашен бой.
Близо осем часа храбрите защитници на Тирзис отблъскваха враговете, чийто брой беше двадесет пъти по-голям. Разклащаха подвижните стълби и куките за прихващане и бързо оттласкваха от стената успелите да се изкачат до върха войници на Северната армия. Пробивите в отбранителните линии бяха мигновено попълвани. Трудно беше да се определи броят на проявилите смелост бойци на Граничния легион. Те бяха толкова много. Биеха се срещу невероятно превъзхождащ ги по численост противник без да си поемат дъх, със съзнанието, че врагът ще бъде безпощаден, ако се провалят. В продължение на осем часа вбесената армия на Северната земя се мъчеше безуспешно да пробие укрепленията на Легиона. Но накрая в левия фланг на отбраната беше направен пробив. С оглушителен победоносен вик врагът се втурна по скалата.
След смъртта на Актън възрастният Фандуик остана единствен командващ на тази част на отбранителните линии. Командващият Легиона нареди на силно намалелите му резерви да блокират щурма на войниците от армията на Северната земя. На мястото на пробива на отбраната се разрази продължителна ожесточена битка. Упоритите нападатели се мъчеха да запазят и разширят завзетия терен. И двете страни дадоха много жертва. Сред убитите беше и Фандуик.
Балинор хвърли още резерви на левия фланг на отбранителната линия, като се опитваше да затвори пробива. Накрая успя. Но минути по-късно беше направен втори, а после и трети пробив. Цялата част започна да се олюлява и разкъсва. Кралят на Калахорн разбра, че армията му не може повече да задържа външните отбранителни позиции и заповяда на останалите командващи да започнат отстъпление към града. Огромният човек от границата събра разпадащия се ляв фланг, после изтегли най-предните си отбранителни линии, като държеше враговете настрана и бързо придвижи цялата част зад стените на града.
Моментът беше ужасно мъчителен за хората от Южната земя, които сега се спуснаха да отбраняват голямата Вътрешна стена. Но армията на Северната земя не се хвърли в атака Вместо това войниците започнаха да разкъсват отбранителните укрепления. Те продължиха да се изкачват по отвесната скала и създадоха собствени отбранителни позиции извън обсега на стрелците на Легиона. Когато се здрачи уморените войници на Граничния легион започнаха да наблюдават от най-високите части на стените на града нашествениците. Лагерът на армията на Северната земя беше придвижен напред в равнините под града и когато съвсем се стъмни, в него запалиха огньове.
Малко преди това се разбра по какъв начин врагът щеше да опита да превземе стените на Тирзис, Огромни наклонени подвижни стълби бяха придвижени от равнините до скалата и подпрени на останките от разбити предишния ден подвижни стълби. После от здрача се появиха три обсадни кули на колела, всяка достатъчно висока, за да позволи лесното преминаване върху Външната стена. Кулите бяха докарани в задната част на вражеския лагер и оставени там за през нощта. Те ясно се виждаха от града. Очевидно това беше психологически ход, целящ да изнерви обсадения Граничен легион.